Разговорът за енергийната свобода на България пак потегли на североизток

Под грохота на земетресенията и снарядите сякаш незабележимо, но много настойчиво, разговорът за енергийната свобода на България потегли на североизток. Страната, в лицето на изпълнителната власт, успя да даде шокиращо ясен сигнал само преди няколко месеца , че има намерение да се бори за националните интереси, но днес е удивително тиха и невзрачна. Всички разбираха аргументите на властта когато заяви, че отказва да участва в проект, който ще излезе над 10 милиарда и ще продава няколко пъти по-скъп ток. Така бе аргументирано най-после спирането на безумието АЕЦ "Белене”. В същия период един министър, който се съмняваше в последователността и стабилността на българската позиция по този стратегически въпрос, си отиде с нелепото обвинение за някакъв плаж...

В този не толкова далечен исторически период слушахме и за обширните възможности да си осигурим разнообразен достъп до газ с различна от Русия посока, от която го купуваме скъпо и прескъпо. Тогава слушахме за предложенията на Катар, за възможните доставки от Азербайджан, за откритото под носа ни находище във водите на Румъния, за интерконекторната връзка с Гърция и достъпа до находищата в шелфа на Кипър и Израел, за възможностите да направим голямо търговско откритие в родните ни дълбоки води и какво ли още не по темата…

Какво се случи после? Изведнъж премиерът Борисов стигна до извода, че който говори за газови перспективи, различни от руските, говори глупости. Този извод бе направен колкото и да е странно след "успешната” среща с Ердоган в Евксиноград. Изводите оставям на читателите. После прозвучаха фанфари за 11-процентно намаление на цената на газа за 9 месеца само, но после се оказа че "добрата новина” не е подписана и руснаците. Имали още някакви условия за "Южен поток”. Тоест извиват ни ръцете, но нашите от възпитание не го произнасят явно.

В това време държавата учреди нещо като компания за VII блок на АЕЦ "Козлодуй” със смешен уставен капитал и започна да се вайка, че закъснява с удължаването на живота на родните V и VI реактори, удобно пропускайки факта, че именно органът, от който зависеше бързината на процедурата – БЕХ, забави процеса около една година под вещото ръководство на настоящия ресорен министър Делян Добрев. Забавянето на това удължаване поставя страната ни в още по-притеснена позиция, защото става дума за източниците на най-евтин ток в страната.

В това време общественото пространство се наводни от "случайни” социологически допитвания, доказващи, че народът жалее за несъществуващата централа в Белене, а определени общини и отделни трудови колективи със социалистически плам изпратиха гневни писма на властта, че им е посегнато на най-милото. Към всичко това охотно се включи левицата начело с Румен Петков и други политагитатори, които тръгнаха да събират дивиденти от дървото на българо-съветската дружба.

Доживяхме и чудото. Преди седмица платени лобисти на руските ядрени интереси в България и пряко заинтересовани лица и консултанти получили вече солидни суми за проекта "Белене", обявиха, че то можело и частна ядрена централа да си направят. Дори можело да се намери инвеститор голям и няколко по-малки.

Ресорният Делян Добрев тихо изхлипа, че не бил чувал за такъв интерес официално. После под сурдинка се добави, че "Росатом” са поканени да правят новия VII на АЕЦ "Козлодуй". Научихме го от руска агенция, а после и нашият министър смотолеви нещо в тази посока.

Някой да е чул да се провежда конкурс за избор на изпълнител? Не, нали?

Някой да е чул за разследване у кого потънаха стотиците милиони за "Белене”? Премиерът бе особено петимен преди да разказва в парламента как непрозрачно са текли процедурите преди и колко пари са погубени и гледаше към Овчаров, а днес мълчи дори когато Кириенко и Богомил Манчев говорят в един глас.

За диверсификация и дума не се споменава и всички от московската ядрена компания се надяват да се забавим с решенията и да дойде друго правителство след година и да рестартират проекта, който ще надене хомот на българските потребители и бизнес. Тогава ще се намери някой друг Борисов, а може би същият, но забравил предишното си АЗ (често се случва), който ще каже и по ядрената тема – "ами друг вариант за България няма”.

Очевидно пред нас се разиграва отново истерията "шистов газ”, само че с обратен знак. Те и производителите са горе - долу едни и същи. В задачата се пита къде е държавата? Има ли мнение министър Добрев, докато се занимава с рязането на лентата на Радио Бургас (очевидно голям икономически обект)? Какво мисли Борисов с днешна дата за влизането на западни инвестиции в сектора, за което настояваше преди? Има ли друга сфера в енергетиката, в която можем толкова бързо да се сдобием с различна от руската технология? Трябва ли Хилъри Клинтън да идва отново, за да се сетим, че членуваме в Европейския, а не в Съветския съюз?