Басра възкръсва от руините на управлението на Саддам Хюсеин

   Сега, когато Басра най-после започна да се възстановява икономически, старите предразсъдъци са отстъпили място наоптимизма. Деймиън Макелрой посети някога опустошения от войната град, който се надява да се превърне в икономическата столицана Ирак.

   На тревната ивица по протежение на панорамния път в Басра несамо че има масички и столове, но и група турски инженери сесправят добре с бутилка "Джони Уокър", за да покажат, че в градаотново можеш да се забавляваш.

   При портите на двореца в Басра, построена от Саддам Хюсеинрезиденция край брега на реката, се смрачава и атмосферата епочти спокойна.

   Сцената може безпогрешно да се определи като трансформация,при все че си остава твърде опасна за някои.

   "Тези си търсят белята", каза местният бизнесмен ЕрфанНабил. "В този град има много хора, които не искат да виждатподобно поведение тук на открито".

   Когато дворецът е бил щабквартирата на британците на десниябряг на река Шат ал Араб, да ядеш и да пиеш на открито е билонемислимо. Над района са валяли ракети и снаряди, заличавайкивсякакъв друг живот освен военния.

   В попадналия в лапите на безмилостни екстремисти градвсякакво поведение, което поне малко приличало на упадъчно, нетрябвало да се демонстрира публично.

   Сега, когато Басра най-после започна да се възстановяваикономически, старите предразсъдъци са отстъпили място наоптимизма. Над реката се строят нови мостове. Отворили са вратипетзвездни хотели. Духовниците, управляващи града, говорят сентусиазъм за ползите, които ще донесат "петролните долари".

   "Вместо само един панорамен път ще имаме много. Ще имамеразкошни дворци с минерални извори и петзвездни хотели. Вечестроим мостове над реката, спортен комплекс и островно курортноселище", каза шейх Ахмед ас Сулаити, заместник-председател напарламента на провинция Басра. "С петрол, пристанища ижелезопътни линии Басра може да бъде икономическа столица на Ирак".

   Зухаир ал Мутхра е един от неочаквано облагодетелствали сеот възраждането на Басра. Бивш преводач към британската армия,през 2009 г. той получава виза, за да отиде да живее във Великобритания, след като получил смъртни заплахи. След шестмесеца в Манчестър той се върнал при съпругата и сина си, тъйкато не могъл да си намери работа. "Единственото, което михаресваше в Манчестър, беше, че можех да гледам всички мачове на Юнайтед по телевизията", каза той.

   Да напусне Великобритания означавало да се върне в град,където някога е бил преследван. "Напускахме базата и виждахмеколите, които ни следяха. Веднъж карах безцелно пет часа и неисках да се прибера у дома, защото знаех, че са по петите ми".

   Но две години след неговото завръщане положението му естабилно и будещо уважение. Изкарва по 3000 британски лиримесечно, работейки за петролна компания и има намерение даизпрати сина си в престижния университет в Басра с платенообучение, което по традиция е инкубатор за министри за правителството и кадри за висшите длъжности в изпълнителнатавласт.

   "Синът ми иска да стане пилот. За семейството ми това еголяма мечта, защото по-големият ми брат беше пилот, който бешесвален и в живота на майка ми не минава и ден, без тя да мислиза него. Ще бъде щастлива внукът й да последва неговата мечта".

   Басра произвежда над четири пети от 2,5-те милиона бареласуров петрол на ден в Ирак. Отношенията на града справителството в Багдад не са добри, но е постигнал споразумениеда получава един долар от всеки барел за възстановяването си.

   Подобренията в областта на сигурността, които преди двегодини позволиха на британския гарнизон да се изтегли напълно,продължиха и напрежението на религиозна основа намаля. "Сегаможем да живеем заедно, защото знаем, че силите за сигурност щеподходят към проблема в зависимост от това кой е виновен, а неот това кой какво вероизповедание има", каза Абдулкарим ал Хазари, лидер на сунитското малцинство в шиитския град.

   Вече има наплив на чужденци, но те са предимно инженери итехници, които веднага се отправят от летището към петролнитеполета. Компаниите "Роял Дъч Шел" и "Бритиш Петролиъм" са среднай-големите инвеститори и всяка от тях е наела стотициработници. Чуждестранен директор, който работи в центъра на града, се опасява, че от този подем ще се облагодетелства самошепа хора.

   "Основният проблем, пред който сме изправени днес е, чеБасра има много намерения, но нито едно от тях не е свързано согромния брой безработни между 20 и 30-годишна възраст", казатой. "Как ще получат достъп до работните места, които създаваме, когато нямат никакви умения?"

   Карим ал Тамими, лидер на най-голямата политическа формация в града, каза, че натискът от улицата за работни места, жилищаи електричество след десетилетия на лишения отваря Басра къмсвета.

   "Хората в Басра все още са разочаровани, че не получаватплодовете от петролното богатство", каза той. "Много хора иматлоши спомени от британската окупация, но това вече е минало".

/БТА/

   /Владимир Сахатчиев/