Тайната война на Путин

Служителите на реда започнаха да стискат нервно своите автомати, когато тълпата започна да нараства. Полицейското управление на Кировския район на столицата на руската Република Дагестан вече бе като под обсада. Но разгневената тълпа пред участъка на 27 май не беше само от въоръжени бунтовници с бради, каквито очакваш да видиш в този раздиран от бунтове регион, а от гневни жени с хиджаби и рокли, стигащи до глезените им. Това не беше първата тълпа, пред която полицаите се изправяха, но тълпа само от жени беше нещо безпрецедентно. Със сухи и набръчкани от безсънните нощи лица жените щурмуваха двора на участъка, търсейки своите съпрузи и синове, заключени в подземни килии, където се смята, че са бити или, по-лошо, изтезавани с електрически ток.

Крещейки с цяло гърло, жените, предимно мюсюлманки салафистки, поискаха полицията да пусне в сградата техните адвокати. В отчаянието си да се уверят, че задържаният няколко часа по-рано 19-годишен младеж на име Абдурахман Магомедов, не е скрит в багажника на някоя полицейска кола, жените блокираха входа за автомобили. Те крещяха, че ще се взривят, ако властите не изпълнят исканията им. След няколко телефонни обаждания и есемеси пред полицейския контролно-пропускателен пункт с колите си дойдоха стотици разярени мъже, техни роднини и приятели. С вдигнати високо айпадове и мобилни телефони те започнаха да снимат униформените.

Въстанието в Дагестан започна със засилването на бунтовническите действия след бруталните репресии на Русия в съседна Чечения в края на 90-те години. Въпреки че регионът е предимно суфистки, салафистки имами проникват в Северен Кавказ още от разпадането на Съветския съюз. В последните години регионът стана арена на порочен кръг от насилие и репресии: полицията и спецчастите арестуваха хиляди млади салафисти във всички севернокавказки републики, което пък подтикваше все повече млади мъже - и все повече жени - да се присъединяват към различни джихадистки групировки, целящи създаването на ислямска държава, включваща целия севернокавказки регион. Имайки предвид хилядите действащи бойци, както се твърди, в момента въоръжената опозиция в Дагестан е най-силната в Кавказ.

В Махачкала недоволството и гневът нараснаха заради отвлечените от началото на годината 17 души, вероятно от властите. В Дагестан, където винаги е била необходима само една искра, за да пламне пожар, напрежението се засилва - лошо предзнаменование за регион, в който миналата година са загинали 254 руски полицаи при нападения, свързани с действия на бунтовниците. Това е доста повече от броя на американските жертви в Афганистан.

“Според шариата жените трябва да си седят у дома и да готвят супа на мъжете си”, подвикваха подигравателно полицаите към разгневената тълпа. Това преля чашата за Жанна Исмаилова. Двама от петимата й синове са били отвлечени от работните им места през последния месец, каза тя. Мъже в черни униформи, представили се за служители на Федералната служба за сигурност /ФСС/, ги арестували по подозрение в бунтовническа дейност.  Единият от синовете й, 34-годишният Арслан, след два дни бил освободен и се укрил. Когато извади мобилния си телефон, Исмаилова ми показа снимки на раните на сина й, включително снимки от ходилата му, обгорени с това, което според нея са били електрошокове. Мъжете от ФСС разпитвали Арслан за двойния самоубийствен атентат на 3 май в Махачкала, при който загинаха 13 и бяха ранени повече от 100 души. Най-малкият син на Исмаилова, Рашид, все още е в неизвестност. “Тази бруталност и идиотската политика на Москва са причината за войната”, каза Исмаилова.

В един момент тя се промъкна между охраната и се затича в сградата, крещейки: “Веднага ми покажете килиите, където биете децата ни!” Отвън стотици подкрепящи я хора, сега изправени лице в лице с бойците от спецчастите с черни качулки на главите, вдигаха ръце във въздуха и скандираха: “Бог е велик! Бог е велик!”

За повечето руснаци тази сцена може би повече напомня на Сирия или на Либия, отколкото на собствената им страна.  Държавната телевизия рядко излъчва кадри или дори официални коментари за увеличаващите се нарушения на човешките права от страна на ФСС или полицията в Дагестан. Това е част от Русия, за която едва-що завърналият се на поста президент Владимир Путин не иска да говори сега. Междувременно в Дагестан тихомълком се извършва промяна от полицейски действия към онзи вид война за ликвидиране на ислямски бунтовници, която Путин водеше с брутална ефективност в Чечения в началото на първия си президентски мандат.

“Вместо да реформира съдебната система, така че независими съдилища да могат да преследват онези, които отвличат и екзекутират хора в тази част на Русия, Москва изпраща главорези, мъже, известни с криминалното си минало, на високопоставени длъжности в службите за сигурност, които плащат на бунтовниците милиони долари, за да спасят живота си”, каза Гагжимурад Омаров - бивш депутат от Дагестан, който миналата есен се оттегли и сега се е присъединил към опозицията. Това е парадокс, за който Москва отказва да говори. Путин обяви, че ще има нулева толерантност спрямо бунтовниците в Дагестан, а същевременно назначените от него представители плащат на бунтовниците, чиито мишени често пъти са руски представители рушвети за протекция.

“Мълчанието и тайнствеността са типични за Путин. Така и не чухме някакво смислено изявление защо не отиде на срещата на Г-8. Не ни изненадва, че не чуваме нищо за неговата стратегия да се сложи край на насилието в Дагестан”, каза високопоставената правозащитничка Светлана Ганушкина.

Тя от години концентрира вниманието си върху Северен Кавказ, поддържайки ден и нощ връзка по телефона и скайп със сътрудници в региона. Член на Съвета по човешките права към бившия президент Дмитрий Медведев, през последните години тя докладваше на Кремъл за обстановката в Кавказ. Мрачните й предупреждения  не са предизвикали особена реакция по време на мандата на Медведев, но когато Путин се връща на поста, Ганушкина се оттегля от Съвета, заедно с други многоуважавани правозащитници.

През цялата нощ преди гневния митинг пред полицейското управление в Кировския район Ганушкина, членове на правозащитната организация “Мемориал” и на парламентарна комисия по конституционно право и гражданско общество останаха будни, опитвайки се да спасят живота на двама млади мъже, три жени и две бебета в обградена от федералните сили къща в Махачкала.  Живущите в нея били заподозрени в участие в ислямисткия подземен свят. Ганушкина и екипът й часове наред се опитвали да убедят командира на операцията да пусне жените и децата и да позволи на мъжете да се предадат. Но накрая федералните сили щурмували къщата, убивайки единия от мъжете, който определено бил въоръжен, жените тикнали за ден в ареста, а другия арестували и пребили в полицейското управление на Кировския район. Именно този арест доведе до демонстрацията на следващия ден.

Ситуацията пред полицейското управление на Кировския район бързо излезе извън контрол. Съвсем скоро вече имаше кръв по паважа. Няколко мъже салафисти грабнаха тефтера и фотоапарата на пишещата тези редове репортерка, но ги върнаха обратно.  Репортер на онлайн новинарски портал падна на земята, след като получи няколко юмрука, но беше издърпан и спасен от полицията, и по-късно отлетя за Москва, за да се възстанови от шока и нараняванията. Служителите на реда започнаха да арестуват.  Тълпата удари един от полицаите с паве в челото, от което остана дълбока кървяща рана. Преди да бъде разпръсната тълпата, още 11 души се озоваха в килиите на полицейското управление на Кировския район.

Това беше просто поредният ден от изпълнения с насилие конфликт, за който повечето руснаци дори и не подозират, че се случва в собствената им страна. 

*Анна Немцова е кореспондет в Москва на списание “Нюзуик”  и на информационния портал “Дейли бийст”. Репортажът е направен с помощта на дарение от Центъра “Пулицър” за репортажи от кризисни точки.