Плевнелиев пред тежък избор

Тежък – защото му предстои да си каже думата по наистина безобразния Закон за горите, гласуван от кретените в Народното събрание. И защото от това негово решение изцяло зависи по-сетнешната му съдба като държавен глава. Може да наложи вето над закона и да докаже, че е достоен за този пост. Може да премълчи очевадното и да се окаже в позицията на политическа марионетка.

Първият вариант предполага челен сблъсък с главния кретен в държавата – премиерът Бойко Борисов. Така че президентът може или да се идентифицира с неговата публична кретения, или да й се противопостави.

Още един аспект от този избор – също пределно тежък и отговорен. Президентът може да подпише кретенския закон – но това означава да руинира законността. Бих отбелязал, че всяка и всякаква подкрепа на лобистко законодателство я руинира, но настоящият случай е далеч по-тежък, защото утвърждава политическата корупция като норма в контекста на законодателната и изпълнителната власт. И защото отменя прерогативите на избирателя и ги поставя в ръцете на всеки, който би имал ресурса да подкупи или да рекетира правителството и персонално премиера. Само кретен би се съгласил с подобен рекет, и само страхливец би потвърдил това съгласие с премълчаването на безгласния.

Вероятно сте забелязали твърде изобилното използване на думата “кретен”. Нека бъда пределно ясен: този закон е драматичен пример за политическа корупция. Класически и безусловен. Премиер, който по такъв безподобен начин поставя знак за равенство между своята политическа воля и приемането на такъв закон, е кретен. И в нравствения, и в интелектуалния смисъл на думата.

Нещо по-лошо: този закон беше приет от Народното събрание под натиск. Цеко Минев в най-буквалния смисъл на думата рекетира върховния орган на българската държавност, като блокира лифтовете на Витоша и заяви, че няма да ги пусне, докато не се приемат исканите от него парламентарни текстове. С което се създава най-лошия прецедент, който може да бъде измислен. Утре по същия принцип примерно Лекарския съюз може да реши, че всички лекари няма да работят, докато не се приеме изгоден за тях закон за здравеопазването. Или съдиите могат да спрат да правораздават. Или полицаите – да пазят обществения ред.

Именно затова премиерът е кретен. С тази дума с назовават хората, които не съзнават своите отговорности и правят каквото им скимне.

Приемането на този закон е кретения. Аргументирането му – също. Вгледайте се примерно в следната кретенска мъдрост: “Законът за горите наистина е лобистки, но в полза на скиорите и сноубордистите – тези, които обичат зимните спортове и искат да спортуват на нормални съоръжения и без да се избиват на пистите.” В него тези, които обичат зимните спортове, са привилигированите граждани на България. Тези, които обичат българските гори, са второ качество, боклук, кофти човешки “материал”.

Кретените често не съзнават какво говорят. Случаят е точно такъв: в Австрия имало 12 000 километра писти. Точно както без АЕЦ “Белене” токът щеше да поскъпне 18 пъти.

Някой трябва да спре тази върховна българска идиотика. И този някой е президентът Плевнелиев. Затова е изправен пред тежък избор – но и затова е президент: да поема отговорностите на подобни избори. Ако предпочете да не го направи, ако замете кретенията под килима, ще трябва за пореден път да установим, че нямаме достоен държавен глава. И че остава един само коректив за същата тази кретения – улицата. С всички произтичащи от това последствия.