Президентското вето и гражданския диалог с управляващите

Вчера президентът наложи вето върху тъй свидния за Бойко Борисов и Цеко Минев Закон за горите. С което доказа, че няма никакво намерение да играе ролята на политическа марионетка – и че справедливостта и достойнството са по-важни от партийната далавера и „татовата” повеля.

Нещо повече: този път наложеното вето бе аргументиран с необходимата при този скандален казус острота. В него става дума за дефицити, които характеризират глобално недъзите на законодателната дейност, провеждана от настоящото мнозинство в парламента – а това са недъзи, които са валидни в контекста на целия български преход към демокрация.

Такъв е например най-важният президентски упрек към управляващите: че са приели закона в условията на дефицит на диалог с обществото. ”Налагането на едностранни решения няма да кумулира доверие, нито да доведе до целените със закона резултати. Без активното участие на гражданското общество не е оправдано да се приемат правила, които засягат дългосрочно националните богатства на Република България” – се заявява в мотивите за президентското вето.

Този дефицит на диалог е основната причина българската демокрация да е такава, каквато я познаваме – фасадна и бутафорна. Неговата липса създава моралното блато, сред което живеем. Българският президент може да няма големи правомощия, но има една отговорност, която е изключително важна – той е посредникът в този диалог между управляващите и обществото. С настоящото вето президентът Плевнелиев намери своята политическа идентичност именно като такъв посредник. За което заслужа да бъде поздравен.

Управляващите този път не бяха склонни да чуят протестиращите, нямаха никакво желание да допуснат гражданското общество до тяхната дълбоко мотивирана защита на интересите на Цеко Минев и компания. Президентът ги чу - и именно гледната точка на протестиращите, че има и основателни съмнения за противоконституционност на разпоредбите в този закон, е основния мотив да бъде поискано цялостно преразглеждане на неговите текстове.

Граждански диалог между властите и хората по повод този закон нямаше и не можеше да има – въпреки неописуемо комичните преговори на Бойко Борисов с еколози на заседание на Министерския съвет. Въпреки абсурдното му желание да „забави” обнародването на закона, та да има време да се прочистят козметично поне най-нахалните лобистки текстове в него.

Повтарям – нямаше и не можеше да има – защото по закон, иницииран от зимния рекет на Цеко Минев, правен на тъмно, в интерес на една група олигарси и против интересите на обществото, просто няма как да има такъв диалог. Това е толкова тежък прецедент на откровена политическа корупция, че по него просто не може да се преговаря.

Срещу него може само да се протестира – защото когато корпоративната воля демонстративно подменя националните интереси и подронва достойнството на върховната институция в страната, това е атентат срещу законността – и първата грижа трябва да бъде не как да „поправим” закона, а как да възстановим тази законност. Именно това направи и държавният глава – като даде възможност чрез радикално наложеното вето да бъде чут и гласът на хилядите протестиращи срещу този закон.

А какво направиха другите – основните лобисти за неговото приемане? Вдигнаха ръце от закона, избягаха по тъча, заоправдаваха се с грижа за бедните планински общини, дето нямало да могат да си строят писти и лифтове, както и където си поискат. И оплакаха България, защото без този закон нямало да стане една Австрия на Балканите.

Мирослав Найденов дословно заяви следното: ”Получихме си наказанието за този опит да направим това добро. Причината за тази поправка не е Цеко Минев, а тези общини, които можеха в това да видят алтернатива за развитие, за просперитет. Заради пасивността, заявявам и от името на правителството – ние с този закон повече няма да се занимаваме”.

Сигурно „това добро” не е в полза на Цеко Минев – и сигурно лифтовете над Банско са собственост на някакви дребни селски акционери, а не на неговата банка. Що се отнася до пасивността – това е директен упрек срещу кметовете и общинарите на заинтересованите общини – за това, че не са спретнали един солиден контра-протест – в което между впрочем имат вече натрупан опит. И същите реагираха като по команда – буквално минути, след като министър Найденов „вдигна ръце”, Банско и Разлог обявиха, че готвят такъв протест.

Вътрешният министър Цветан Цветанов пък обяви протестиращите срещу Закона за горите за престъпници. Тяхното недоволство било използвано с политически и екстремистки искания и донякъде било в услуга на организираната престъпност – каза той. И като капак на всичко обвини еколозите, че били стъпкали зелените площи в градинките, в които протестирали. Умен аргумент, няма що. Сякаш цяла България не видя, че протестите протекоха на Орлов мост и по булевардите, където тревни площи няма.

Тази реакция впрочем не трябва да ни учудва. Тя е закономерна – тъй като напълно съвпада с визията на министър-председателя, който вижда в екологичните протести срещу закона „Цеко Минев” не нещо друго, а опит да бъде свалено неговото правителство, пък към хаоса и беззаконието. Дословно: „В един момент искам да ви предупредя, че тези хора ще ви бият и вас. Имайте предвид и затова разговарям с вас с добри намерения, добронамерено. Ще ви вкарат хора в протеста на тези кокаинови крале, които изловихме. Ще ви вкарат хора от Октоподите. Ще ви вкарат хора от някоя друга партия, ще провокират полицаите да се сбият с тях и вие ще сте виновни. На вашите най-добронамерени, и както виждате срещате пълно разбиране от мен и от колегите и нямаме никакви задни или долни мисли, търсим решение как точно искам да формулираме тези теми. Ще вкарат хора, които ще ви окървавят протеста и няма да може да разговаряме, нито ние вече ще сме легитимни, нито вие, ще стане хаос. Това им е целта.”

Звучи налудно. Всъщност целият диалог в Министерския съвет, проведен с цел да бъде запушена устата на еколозите и да бъде спасен законът „Цеко Минев”, звучи налудно. Крайно време беше след нормалния протест на хората срещу този закон и някой от държавните мъже да направи нещо нормално. Направи го Росен Плевнениев. И заслужава да бъде поздравен. За пръв път от десет години насам имаме държавен глава, от когото не се налага да се срамуваме.