Великата газова правда

Председателят на ДКЕВР съобщи, че от 1 юли газът поскъпва с около 5 %. Ще го последват парното и топлата вода в София - гласи упоителното развитие на съобщението. Колебанията са просто кога да стане това - от 1 юли или от 1 октомври.

Дали има значение за осъдения на смърт, ако го уверят, че присъдата ще бъде изпълнена, но се колебаят между две дати.

Само за година цената на газа у нас хвръкна с 30 %. Повишаването се превърна в тенденция. Тя вероятно ще продължи, докато не ни светне, че не само Законът за горите е повод да се излезе на „Орлов мост”. А уж се говореше за отстъпка в цената на руския газ с 11 %, както през март съобщи министър Делян Добрев. Дребната подробност е, че отстъпката е обвързана с решението на страната ни да участва в „Южен поток”.

„Няма не искам, няма недей”

Условието е да вземем решение до средата на ноември и то да е положително. Правителството съобщи, че е извоювало отстъпка, която все още не е факт. Страна от ЕС и НАТО - заложник?

Разликата между възможно и осъществено илюстрират някои епизоди от „Улицата” на Теди Москов. „Тати ще ми купи ново колело, ама по-нататък.” - хвалеше се Кръстьо Лафазанов в ролята на детенце. Друг детски въпрос беше: „Тате, тате, кога ще ми купиш гащи?”. Отговорът гласеше: „Ще ти купя, бе, татьовото, ще ти купя. Мен тате ми купи гащи като станах на 40.”

Равностойна ли ще е евентуална отстъпка с 11% срещу окончателното решение за „Южен поток”. Условието е България да ускори работата по своята част от проекта - признават от МИЕТ.

Преговори под диктат

Една от поговорките ни гласи, че „бързата кучка слепи ги ражда”. Какво е най-уместно да направи правителството, за да защити националния интерес. Смята ли, че с отказа от АЕЦ „Белене” се изчерпва отговорността му за отстояване на енергийната независимост на страната.

Ето какво казва Константин Стаменов - председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори: „В Русия газът се търгува за 120 долара за 1000 куб. м., в САЩ - за 77 долара. Ние трябва да плащаме 520 долара… Най-належащото нещо, което страната трябва да свърши, е да изгради газовите интерконектори със съседните страни, по които да има достъп до алтернативни газови източници.”

По тази тема се говореше, но напоследък се мълчи. Може би защото негласно се възприе „дипломатичното” мнение, че България трябва да загърби прагматизма за сметка на традиционно добрите отношения между едни два народа.Каквото и да означава това. Ние много добре знаем какво означава и не ни трябва жокер. Но това вероятно са бели кахъри.

Кичът „настана - тупкат сърца ни”

Да гледаме по-ведро. Пример ни дава русенец, който поръчал на художник да изрисува върху капака на опела му лика на министър-председателя. Возилото се радвало на голям интерес. Абитуриенти дори го искали под наем, но собственикът отказал, защото жена му не била съгласна. Ценното си е ценно и не винаги споделимо с ближния. Поне е пример за отстояване на интерес, макар и не национален.

В скоро време предстои русенският пример да стане заразителен. Приятели на човека с опела смятат да направят същото със своите автомобили. Един от тях е по-оригинален - щял да поръча да му нарисуват вътрешния министър. Ще посмее ли някой полицай да спре подобни автомобили - без или с повод. Не биха ли могли рисунките да се превърнат в индулгенция при евентуални нарушения.

Как ли би се погледнало в Обединеното кралство на автомобил с лика на кралица Елизабет ІІ върху капака. Съответно - на собственика му.

Civilisation

Дали пък, ако всички не си нарисуваме съответни ликове върху колите, няма да ни стане по-весело и по-поносимо да плащаме кожодерските сметки, които ни обещават. И дали не сме се озовали в положението на героя на Илф и Петров - Васисуалий Лоханкин, който примирено мисли: „А може би така трябва.” - докато съквартирантите му го налагат. „Великата шаячна правда” го застига, задето за пореден път е забравил да угаси крушката в общата кухня. Нас отдавна ни е застигнала „великата газова правда”, която обещава да намали една цена за сметка на бързо решение по друг проект. Каква ще се окаже неговата цена. Още не сме взели „правилното” решение, което изисква от нас единственият ни снабдител с газ.

В мюзикъла по пиесата на Добри Войников  „Криворазбраната цивилизация” актьорите Калоянчев и Анастасов пееха: „Civilisation!”. Не толкова „цивилизованата” като тях Ружа Делчева пееше: „Циливилизасион !”. А не толкова отдавна ние пеехме песен за диверсификация.

Засега перспективата е да се взираме в бъдещите сметки за парно и да псуваме или да викаме „майчице”. Последното възклицаваше и Васисуалий Лоханкин. А мрачният му съсед Никита Пряхин отвръщаше: „Всички имат майчица.”, докато назидателно размахваше пръчка над него.