Русия вече не е същата

Можете ли, за миг поне, да си представите следната картина: руският президент Путин преговаря на равна нога с протестиращата опозиция, и то аргументирано и самокритично. Звучи като фантастика, нали?

Путин предпочита други изразни средства. Като тези, които бяха използвани наскоро по време на обиск на едно жилище в Москва: след нашествието на специалните части домът приличал на бойно поле: навсякъде разпръснати книги, албуми със снимки, дрехи. Става дума за жилището на опозиционния активист и блогър Алексей Навални.

Подстрекатели и агент-провокатори на Запада

Формално Навални е свидетел по дело, но с него се отнасят като с престъпник. След 13-часов обиск маскираните командоси напускат жилището с кашони, пълни с фотоапарати, компютри, флашки и компактдискове. Търси се доказателствен материал за "подстрекателство" към масови протести. 160 следователи се занимават със случая. И те усърдно се трудят. Същата сутрин следователи обискират жилището на журналистката Ксения Собчак. Тя също е "свидетел", но паспортът й е иззет, както и наличните пари в брой. Собчак е дъщеря на станалия известен през 1990-те години либерален политик Анатолий Собчак.

По време на обиска не й разрешили да влезе в банята, дори до тоалетната я съпровождал маскиран мъж с "Калашников". Подобни методи на унижение, заплаха и психологически натиск целят да покажат на опозицията кой държи властта в Русия. Такава е тактиката на Путин. Самият той дори не назовава своите противници по име. Говори за "определени хора", свързани със Запада.

"Ние сме властта", скандират демонстрантите. Стройни редици от полицаи имат за задача да ги убедят в противното. Според тайните служби хората с бели лентички представлявали много по-сериозна опасност от престъпниците и корумпираните власти. Защото си позволяват да имат мнение и са недоволни. Защото търсят алтернатива.

Властта определя кое мнение е правилно

Както по времето на Съветския съюз, инакомислещите днес биват обявявани за врагове. И днес съществува държавен монопол над "правилното мнение". Интересите на държавата едно време се определяха от комунистическата идеология, а в днешна Русия те се сливат с интересите на една властова прослойка, която определя какво е добро за страната и какво - не.

След разпадането на Съветския съюз трансформацията на обществото и политическата система в Русия протече много по-мъчително в сравнение с други страни от бившия Източен блок. По време на управлението на Путин бяха орязани много свободи, а развитието на демокрацията де факто беше прекратено. Поради недоразвитостта на демократичните институции през 1990-те години, мнозина руснаци днес предпочитат силната ръка. Но не и онези, които протестират срещу "системата Путин". Повечето от тях искат функционираща държава, свободни медии, честни избори и правосъдна система, която противодейства на корупцията.

Досега Путин се радваше на популярност, защото съумя да стабилизира Русия. Но с реакцията си срещу обществената промяна той всъщност погребва стабилността, защото всяко действие предизвиква съответно противодействие. Колкото по-твърди стават мерките на държавата, толкова повече протести ще има. Руснаците вече не искат автократичен лидер и "твърда ръка", а функционираща демократична държава.