За хората от протеста - част 1

Лора Филева, http://www.dnevnik.bg

Иглика, Стефан, Иван, Мирела

На пръв поглед това са само четири имена. Те не се познават, но всъщност имат нещо много общо. Вероятно са се усмихвали един на друг в тълпата, вероятно са скандирали заедно и са заставали посредата на бул. "Цариградско шосе" миналата седмица.

На пръв поглед са само четири имена, но те са част от хилядите, които почти всяка вечер от 13 юни насам "окупираха" улиците в центъра на София, заради протестите срещу промените в Закона за горите. Сред мотивите им да излезнат - "да сложим край на прехода", "усетих че за мен лично с това чашата прелива", "каузата е важна".

И ако сте били дори в един от дните на протеста на "Орлов мост", вероятно сте усетили енергията. Настръхваща. Заради липсата на агресия (с изключение на нападението над оператора Иван Филчев от БиТиВи, за което не може да има никакво оправдание и което вгорчи протеста миналия петък), заради черното на полицаите все едно очертало голямо шарено петно, заради хората, които се увеличаваха с всеки изминал ден. Заради това, че те бяха усмихнати. Залязващото слънце и празните платна на бул. "Цариградско шосе" също засилваха усещането, че нещо отприщващо и различно се случва. А "Хубава си моя горо" дочута в далечината на тълпата, някак си приютяваше посланието й.

Едно от нещата, които дразнеше участниците, беше, че в много медии, а и сред хората, незапознати достатъчно с протеста, те бяха определяни като "еколози", "екоактивисти". Свързваха ги със зелените организации и партии, които организираха протести и акции срещу промените и още докато те се обсъждаха в парламента. Но на "Орлов мост", пред НДК, пред Народното събрание имаше много и различни хора, които нямат общо с тези организации, освен че в случая споделят обща кауза. Това роди и един от плакатите - "Не сме еколози, хора сме".

Затова "Дневник" потърси каква е била мотивацията за участието в протеста на такива хора и как им се е сторила организацията (тя се случваше спонтанно, през интернет, sms-и, Foresquare...) и енергията. Избрахме ги на случаен принцип - хора, които видяхме в тълпата или познаваме. А всеки читател, който иска да сподели и своите преживявания може да го направи във форума, като отговори на въпросите или да ни пише на [email protected]:

Какво попитахме:

- Моля, представете се - с какво се занимавате и дали членувате в природозащитни организации, или други?
- Защо бяхте на протестите ?
- Какво беше вашето лично послание в протеста?
- Може ли да опишете преживяването?
- Какмо мислите за организацията на протестите?
- Вашата реакция на ветото ?
- В какъв друг протест бихте участвали?
- Чуствате ли се активен гражданин ( има ли други инициативи, кампании, в които участвате?)

И какво ни отговориха:

Иглика Трифинова, кинорежисьор: Хората на протеста са ядката на новото гражданско общество:

Част съм от сдружение "България на гражданите" и това е първата организация в моя живот, в която членувам по мой собствен избор.

Бях на третия ден от протеста. С близка приятелка и с дъщеря ми. Каузата е важна. Много ми харесваха лицата на младите хора, които бях видяла предишната вечер по новините. И най-вече исках лично да усетя, да се уверя, че протестът е автентичен.

Пътят, който извървяхме заедно с тези млади хора от "Орлов мост" до площада пред Министерски съвет, беше важен за мен. Говорих си с тях. Някои ме разпознаха и ме снимаха с мобилните си телефони за блоговете си. Наистина се раждат нови медии, ново тотално документално кино. Иначе чувството много напомняше това от митингите през 89-та. Просто тогава аз бях на техните години, а някои от тях тогава са се раждали. Разбира се, тези младежи са по-свободни, по-наясно със себе си и по-категорични в желанията си. Зад находчивото "Вън бетона от закона" те казват нещо страшно важно и се надявам то да бъде чуто, разпознато и проумяно. Те дават ясен знак, че културата на управлението не им харесва, че за хората от парламента ще става все по-трудно да приемат лобистки закони, носещи благо на не повече от десетина души, чиито имена добре се знаят (отново находчивото "Долу Цеко от Алеко") и че това е само началото на голяма, осъзната гражданска съпротива.

Младежите от протеста, с които си говорих, са ядката на новото гражданско общество. Те имат самочувствие, имат ясна ценностна система, в която екологията трябва да се схваща метафорично – като стремеж към чистота във всеки смисъл на думата. Те са образовани, спокойни и уравновесени. В този контекст не знам защо протеста им беше така разточително охраняван от жандармерия.

От моя гледна точка протестът не беше добре организиран. Като професионалист, който работи със звука и съзнава ефекта на добре озвучен площад, съжалявам че не се чуваха добре някои от изказванията заради немощния мегафон. Но това е и ясно доказателство, че протестът е спонтанен и не манипулиран. Отдавна не вярвам на протести с организиран транспорт и с транспаранти, излезли от един принтер и с един шрифт. Обикновено, хората които ги носят не могат даже да ги прочетат.

Младите хора на площада онази вечер добре съзнаваха, че единственият изход от ситуацията е вето на президента върху закона. Мисля си, че не се надяваха...поне голяма част от тях. Може би за това бяха толкова щастливи на другия ден. Това е тяхната първа малка голяма победа. Просто не бива да спират.
Смислените протести, протестите с кауза и подкрепени с енергията на много хора са важен граждански инструмент в страните с демокрация. Те са лекарство против политическо самозабравяне. Винаги бих участвала в такива протести. Те са и мое право.

Да, чувствам се активен гражданин. В моя живот това се случи по-късно. Някак със закъснение проумях необходимостта от гражданско поведение, със закъснение осъзнах силата му. Затова днес се вълнувам заедно с младите и ги подкрепям. Това е и моят личен оптимизъм.

 

Стефан Кръстев, 32 г., антрополог, не членува в природозащитни организации:

Орлов мост беше малкото парченце свободна земя срещу всичко неприемливо в тази държава

Бях на протестите, най-вече защото усетих че за мен лично с това чашата прелива. Начинът по който беше наложен законът за горите е просто последния пример в дълга редица скандални неща за начина, по който се управлява тази държава. Бях всички вечери от сряда до неделя и не бих могъл да си представя да не бъда там – в тези няколко дни и вечери Орлов мост беше малкото парченце свободна земя, което си бяхме извоювали срещу всичко неприемливо в тази държава и трябваше да го защитаваме. Научих за протеста от Facebook и така беше всички вечери. На самия протест се намерих с почти всичките си приятели – отдавна, може би от 2007 година не бях виждал толкова много приятели на улицата.

Първите дни, когато беше най-критично – малки, конкретни, практични искания – този закон да не бъде приет, да разберат че такова безочие е просто нетърпимо, и да го спрат, президентът да наложи вето. Малки победи, с които да си освободим пространство за следващия ден. После дойде недостойната атака от страна на БиТиВи, разкритията за финансови връзки между ръководството на телевизията, корпорациите на Цеко Минев и др. За мен основното послание в момента, е че този модел на срастване на власт-корпорации-медии в което малцина са си подредили комфортен и безметежен живот, и от което мнозинството в България е изключено – просто не може да продължава. Аз не го приемам, тези 1500 човека, които бяха на Орлов мост не го приемат, мнозинството българи не го приемат.

Енергия, която съм изпитвал на два пъти – през 1997 и 2007. минути и часове, в които имаш усещането, че пред очите ти добива плът нещо ново, някакво ново разбирателство между хората, които живеят в тази страна. Разбира се, това са малко крехки, наивни чувства, които са заплашени отвсякъде – и това се усети още в събота вечерта, когато отделни националистически групички се опитаха да узурпират енергията на хората. Такива еуфорични моменти, в които хората имат усещането и силата да променят нещата, продължават като правило кратко. Но са важни защото дават насоката за дълги години след това, когато се върнем към нормалното ежедневие. Сигурен съм, че това, което правим в момента, ще има значение в продължение на години. Надявам се да продължи достатъчно дълго, за да донесе дълбока промяна.

Почти 2000 човека се организират спонтанно и почти липсват инциденти и насилие – според мен това говори достатъчно за съзнанието и добрата воля на повечето протестиращи.

Ветото беше необходима стъпка към връщането на закона за преразглеждане. В този смисъл реакцията ми е позитивна. Не мога да приема обаче начина, по който изпълнителната власт в лицето на премиера се налага над останалите независими институции в държавата – президент и парламент. България продължава да е парламентарна република и ако Бойко Борисов мисли, че е начело на еднолично управление трябва да му се припомни, че греши.

Надявам се хората да осъзнаят, че това което се случва не е случайно, а е порочен модел на псевдодемокрация, който става все по-неприемлив и трябва да се промени. разположението на властта в България такова, каквото е в момента, е неприемливо, защото облагодетелства едно финансово-икономическо малцинство за сметка на мнозинството. Не става дума само за една партия, защото всички партии се съобразяват със скритите икономически интереси на 10, 15, 20 конкретни човека, чиито имена могат да се назоват. Зад фасадата политическите противоречия се смекчават и всички поддържат статуквото. Това е публичен факт. Но аз искам да живея в наистина демократична държава. И за това ще продължа да протестирам.

Налага ми се да съм активен гражданин. Бих предпочел да се занимавам със разни свои си неща, но поне още известно време това ще изглежда лукс.

Четете утре втора част на "За хората и протеста" с още лица и реакцията им.
Ако сте участвали (реално или виртуално) отговорете и вие на въпросите ни във форума или на [email protected]. Може да споделите и своите снимки от протеста.