Пробив в матрицата

Алексей Лазаров, Люба Йорданова, Зорница Стоилова (http://www.capital.bg)

"В революцията, както и в писането на роман, най-трудната част е да измислиш края", пише преди век и половина френският историк Алексис дьо Токвил. Протестиращите на Орлов мост преди седмица обаче бяха на по-лесния етап от своята борба - началото, но очите им наистина светеха от блясъка на революцията. Там се събраха хора, обединени от кауза, без задни мисли и конспиративни режисьори зад гърба си. "Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно", написа един от тях в текст, който се превърна в манифест на протестите. И докато в погледа на хилядите младежи блестеше надеждата за промяна, статуквото се сепна уплашено.

Случи се нещо, което почти бяхме забравили, че е възможно - битка за идеи, правила и справедливост. Това беше толкова неочаквано, че управляващите първоначално отказаха да приемат протестd за автентичен. Вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че зад случилото се на Орлов мост стои едва ли не мафията. "Надявам се, че гражданите ще изразяват своето мнение по цивилизован начин и няма да допуснат да бъдат провокирани от представители на криминалните групи на "Октопода", "Кокаиновите крале", на олигарси и партии с користни политически цели", заяви и премиерът Бойко Борисов. (Появи се дори и версията, че протестите са платени и организирани от един от издателите на "Капитал", Иво Прокопиев.) Объркването на политиците всъщност показа добре, че се случилото се беше пробив в удобната за тях матрица, която управлява живота ни през последните години. В нея никога нещата не са истински - те са имитация на действителността, параван за съмнителните действия на различни играчи. На обикновените хора - тези извън тесния кръг на политиците и техния антураж, е отредена ролята на сиви и безгласни зрители. От тях не се очакват самостоятелни действия. Господарите на статуквото живеят от толкова време в удобния свят на произвежданите от тях призраци, че когато видяха живи и нормални хора, подскочиха уплашени.

Страхът дойде и от нещо друго. Протестите на "Орлов мост" не само нямаха заден план, но и събраха в себе си доста повече недоволство от конкретния повод за блокадата - промените в закона за горите. Зад тях се виждаше желанието за справедливост, недоволството от това, че държавата през последните години (далеч извън управлението на ГЕРБ се движи недопустимо често от интересите на двойната коалиция между олигархията и политиката.

"България твърде дълго време не е крещяла. Политиците така са свикнали с това, че не вярват, че общественото мнение има значение", казва Мартин, който е бил на повечето протести след вкарването на закона в парламента.

Фотограф: Надежда Чипева

Получи се така, че за много хора дори и нормални инвеститори в планински туризъм - такива, които търсят приемлив за всички вариант и са готови да спазват правилата, не са добре дошли. Натрупването на години съмнителни злоупотреби в планините тотално компрометира всякаква активност там. Заради алчността и безогледността на няколко човека в момента за неприемливо много хора думата "бизнес" е мръсна, а "инвеститор" е синоним на мошеник. След като правителството не наказа фирмата концесионер в Банско "Юлен" АД за това, че е нарушила закона и е увеличила разрешената й по договор зона повече от 50%, какъвто и закон да приемат управляващите, обществото няма да им повярва. Просто защото няма кой да убеди хората, че законът ще се спазва, при очевидното толериране на нарушителя от страна на министри и правителство.

В интерес на истината на финала ГЕРБ реагира адекватно. Протестите от "Орлов мост" минаха по жълтите павета и бяха чути от двете страни на "Дондуков" - правителството и президентството. Бойко Борисов пое ангажимент законът за горите да бъде поправен, а президентът го върна в парламента за ново разглеждане. Това е безспорно хубаво, но така и не се разбра дали управляващите направиха по-сериозния анализ - как се получи така, че депутатите от мнозинството гласуваха толкова спорни текстове. В този случай усилията им бяха препречени буквално с телата на стотици хора, но така ли ще продължаваме отсега нататък? За всяка безумна поправка в закон, която защитава частния пред обществения интерес, ли трябва да се спира движението на "Орлов мост"? Истинското предизвикателство пред ГЕРБ ще е не само да поправи последствията, а да премахне причините, които правят възможно подобно поведение на народните представители. Това обаче е дори по-трудно, отколкото да се постигне компромис по поправките в закона за горите. Реакцията на ключови хора сред управляващите - като земеделския министър Мирослав Найденов или депутата Емил Димитров, показва, че те харесват своите поправки и едва ли виждат някакъв принципен проблем в случилото се.

По-сериозна промяна е нужна не само защото е честно спрямо хората, но и защото е практично за Бойко Борисов и неговата команда. Ситуацията, в която управляващите могат да чуят само виковете на протеста и блокадите, е нелепа. Това означава, че всеки ще започне да крещи и затваря пътища, за да получи своите десет минути внимание от властта. Всъщност това вече се случва. Дори ако оставим настрани бутафорните режисирани контрапротести около закона за горите, през седмицата металурзите от ОЦК в Кърджали заплашиха, че ще блокират местен път, за да накарат правителството да им помогне.

Бойко Борисов реагира, като предложи всеки законопроект, който правителството внася в парламента, да минава предварително през обществено обсъждане. (Макар че това по закон си е така, той просто го припомни.) Това е хубаво, но не решава проблема с поправките, които могат да бъдат направени от самите депутати, където често се получават най-големите пробиви. Освен това много хора протестираха още по време на обсъжданията на закона за горите. Практически никой не им обърна никакво внимание. Исканията им бяха чути чак когато те блокираха движението в центъра на София.

Не бива да забравяме, че за това много сериозна вина имат и медиите. Под командата на различни полковници и лейтенанти от олигархичната армия голяма част от репортерите и редакторите (ако перефразираме журналиста Валери Найденов) са обърнати с лице към властта и съответно със задник към своите зрители и читатели. Честната и принципна журналистика днес е бутиков реликт и пуска все по-малки мехурчета в гъстата кал, с която повечето медии запушват очите, ушите и устата на хората.

Протестите на "Орлов мост" се превърнаха бързо в една от най-анализираните теми през седмицата и много от коментарите бяха, че това е началото на нещо ново и сериозно. Дали това е така обаче е много рано да се прецени. Както казва (простете) Ленин, не може да се предвиди времето или напредъкът на една революция. Тя се управлява от своите собствени загадъчни закони. В случая обаче все още дори не може да се каже дали това е революция. Спонтанните и неорганизирани протести могат да съберат достатъчно енергия за големи промени, но могат и да попият бързо в напуканата пустиня на българското общество. Въпреки това от тях все пак могат да се направят изводи и в следващите страници сме подбрали тези, които според нас са най-важни. От тях най-важен е един - бъдещето може и да не спечели войната с миналото точно сега, но поне на бойното поле се завърна нещо важно. Надеждата.

Походът на различните. Битката не беше за горите, а за ценностите
Трябва да крещиш, за да те чуят. Инструментите на гражданското участие не работят, резултати се постигат само с блокиране на улици
Партия на съпротивата. Носители ли са хората от "Орлов мост" на нова политическа култура?
Онези от жълтите павета. Противопоставянето между София и регионите беше ловко използвано за манипулации
Медиите, с извинение. Младите имат нови източници на информация, но и традиционните остават фактор