„Южен поток” – на всяка цена?

Все още не е ясно с какви пари ще строим „Южен поток” през територията си. Ясно е само, че ще участваме в строежа. Според министър Добрев, той бил печеливш, НО ... трябвало да се изяснят някои подробности. Ако все още има неясноти по договора, рано или късно ще има изненади – нали дяволът се крие в детайлите. Някой определя правилата в движение, а ние сме готови да подпишем, без да сме сигурни как тези правила ще се менят. Че ще има полза за някого, това личи от настойчивостта да отговорим положително до средата на ноември. Да не би вдъхновението ни да се дължи на някакво неудобство, че отказахме АЕЦ „Белене”. Между другото, не се ли меняха и там условията в движение. Важно беше и там първо да се подпише, без всичко да е съвсем ясно.

Министър Добрев не посочва докъде са стигнали преговорите по спорните въпроси. Странно е да бързаме да се хвърлим с главата надолу в проекта, само за да получим заветната отстъпка от 11 %. И с нея пак ще сме все така далече например от цената на газа в САЩ. Самият факт, че тази цена се обвързва със задължителното ни участие в „Южен поток”, е съмнителен. Ние не сме заложници, освен ако сами не пожелаем да сме такива.

С Русия правилата са по-различни. Защото не всички от тях се слагат едновременно на масата. Като преговаряме в подобни рамки, най-често се оказваме в положението на изненадан от ветровете сърфист. Нерядко с прокъсано платно или с пробив в корпуса. При определени правителствени конфигурации, както и в недалечното минало – това дори беше желано и не подлежеше на коментар.

Но сега – при заявено дясно правителство. Цялото това неистово бързане около „Южен поток” все повече вещае, че съгласието ни би гарантирало такава пробойна. Пробойна то би гарантирало и от гледна точка на Третия енергиен пакет на ЕС, чиято цел е да установи антимонополни правила. Техният смисъл е да разделят производството и продажбата на газ от транспорта и съхранението му.

При подобно разделение Газпром няма да може да притежава контролен дял в газопроводите и хранилищата на газ в ЕС. И тъй като Третият енергиен пакет влиза в сила през март 2013, днес натискът върху България е огромен. Днес натискът е тя да се превърне в безропотен енергиен троянски кон във вреда на съюза, чийто член е, както и във вреда на гражданите си. Диверсификацията става все по-виртуална и пожелателна. Фактите говорят в полза на газовия монопол и на космическите ни сметки за парно. Какво точно налага да пренебрегнем стратегията на ЕС, за да се хвърлим в строежа на „Южен поток” до края на годината. Ще подлеем ли вода на съюзниците като станем придатък към енергийна политика, която не толкова преговаря на равноправни начала, колкото се стреми да нагоди събеседниците си към своите условия.

При положение че инициаторите на „Южен поток” ни продават все по-скъп газ заради липса на алтернатива, едва ли е оправдано да ставаме все по-зависими от тях. Дошло е време да се казва „не” на всякакви неизгодни за държавата договори и проекти. Освен лоялността към европейските си партньори по отношение на Третия енергиен пакет, който е от полза и за нас, има още едно основание да не бързаме с „Южен поток”.

Световни петролни компании като ExxonMobil и Total се интересуват от добива на газ в териториалните ни води. Което е повод да не се поддаваме на монополен рекет и да отстояваме по-ниска цена на газа без задължителен бърз старт на „Южен поток”. Както и по-активно да търсим осъществяване на интерконекторни връзки със съседните страни.

Годината е 2012 и вече не членуваме в о бозе почившите СИВ и Варшавски договор. На този фон думите на министър Добрев, че няма опасност да не участваме в „Южен поток”, звучат твърде странно. Защото с оглед на незапочналата още енергийна диверсификация, опасността за България е именно в подобно участие.

Готовността да приемем тази опасност не е невинен завой след отказа от „АЕЦ „Белене”, защото звучи като задължение за компенсация по изгубената перла в короната на „Големия шлем”. (Нищо, че депутати от една партия усърдно я ексхумират – събирайки подписка в нейна подкрепа.) А това хвърля още малко светлина върху принудителната оставка на предишния енергиен министър, който не беше склонен на такива пируети.