Сини лъвове, жълти клоуни и черни влечуги

Проблемите в българското дясно политическо пространство придобиха лавинообразна динамика. Откакто се намираме във вече преполовената 2012-та почти нищо хубаво не се е случило нито за десния избирател, нито за десния политик, а още по-малко – за дясната идея. И това на фона на все по-нуждаещата се от наистина дясна политика Европа на дългова криза и буксуваща икономика и България на незадоволителна конкурентноспособност и замрели реформи. Проблемите на Европа и България могат да бъдат преодолени само след премахването на задушаващия недостиг на почтено дясно мислене (лична отговорност, сигурност, опазване на природата, конкурентноспособност и реформи).

ГЕРБ

Откакто навлезе в заключителната фаза на управлението си започна все по-малко да прилича на бледосинята партия, за която се представя, и започна да мяза на жълто-оранжевото клоунско райе. Обещаваните реформи останаха само в сферата на приказките, а Бойко Борисов дори и не започна да трансформира имиджа си от популисткия типаж на Берлускони (който, нека не се лъжем, е най-бързият път към печеленето на избори и създаването на структури) към този на целеустремен десен политик а-ла Маргарет Тачър, Ангела Меркел или Хелмут Кол.

В този смисъл ГЕРБ излиза извън дефиницията на дясна партия и се озовава в центристкото поле на популизма и типа партия, която е готова на всеки дълбок идеологически компромис, за да угоди на леките бризове на общественото мнение. Когато обаче многото ветрове създадат буря, чиято посока не може да бъде прогнозирана, популистките партии остават напълно импотентни и могат само да гледат отстрани, докато конфликтните обществени интереси не се заплетат дотолкова, че да нямат отплитане. 

Ако пък Бойко Борисов не може да влезе в ролята на германския канцлер Ангела Меркел, то е напълно неоправдано да се очаква да действа като Александър Велики - македонският цар разсекъл Гордиевия възел, когато видял, че не може да се справи с него чрез интелектуалните си способности, но резултатът ще е същият, ако прояви смелост, воля и сила и го разсече с меча си.

И така обществото затъва все по-дълбоко в собствените си проблеми (точно това наблюдаваме всяка вечер по новините в последните два месеца), а популистката партия се оказва в ситуацията да не може да излезе от построения от самата нея лабиринт.

В интерес на обективността, съществуват и положителни аспекти на управлението на ГЕРБ. В не много честите ситуации, когато, грубо казано, общественото мнение, общественият интерес и дясната политика съвпадат и това не работи против изгодата на някой олигарх, олигопол или откровен олигофрен, управляващата партия реагира адекватно, макар и често с комично закъснение (АКТА, "Белене" и някои други). Проблемът е, че това понякога да взимаш десни решения, не те прави десен – инак и БСП щяха да тръбят, че са по-десни от републиканците в САЩ.

СДС

Намираше се в най-добра позиция да бъде истинска дясна алтернатива – нелидерска партия, носеща истинска история, сравнително неоцапана и дори почти интересна за младото поколение.

Нехаризматичното лидерство, флегматичното обновяване и безкрайната поредица от вътрешни раздори, обаче, накара СДС да метаморфоризира от гордия син лъв в комичното черно влечуго. Едноименната комедия на Би Би Си е подходяща алегория за ситуацията на СДС днес – с всеки по-изкусен, по-хитър и по-лукав план, който синята партия измисля, толкова по-голям автогол съумява да си вкара – точно това прави и все по-западащият на политическата сцена, но поумняващ с годините английски аристократ Черното Влечуго (Роан Аткинсън).

След броени дни СДС ще избира нов лидер, но скорошната история ни показва, че седесарите не могат да се оправят с едно пълномощно и с една регистрация, пък какво остава за силен, надъхващ и легитимен избор. Нищо чудно вътрешните саботажи с документи да се повторят и през настоящия месец.

Разликата този път ще бъде в това, че лидерът в оставка – Мартин Димитров, вероятно ще продължи да носи по-голямата част от легитимността в очите на избирателите. Жалкото в случая е, че той успя да спечели по-широка симпатия едва с последното си действие като партиен лидер – подаването на оставката си.

"Синята коалиция"

Разделянето й е действие, достойно да се назове политически хюбрис – да си толкова надменен и отделен от реалността, че да направиш такава политическа глупост, която да те унищожи, без дори и боговете да могат да те спасят. Това е то – политически хюбрис.

Дали зад него стоят тайни, неморални и откровено предателски планове предстои да се види.

Дали на изборите ще трябва да гласуваме за поредната изсмукана от пръстите абревиатура, в която всички забравени за добро десни лица ще се намърдат, или ще се чудим, как така едни 30 000 гласоподаватели, които традиционно гласуват за този, който даде 30 лв. са се превърнали в модерни, спретнати младежи подкрепящи СДС, само времето ще покаже.

ДСБ

В този сюжет май само те остават симпатични. Първо - ако нямаха някой и друг зам.-министър, щяха да правят впечатлението на най-градивната, но точна опозиция. Второ - преди няколко дни излязоха със своята "Платформа за модерната десница на българите", която е един доста стабилен политически документ, притежаващ потенциал да се превърне в истинска дясна управленска програма.

В англоговорещия свят обаче казват too little, too late. След като СДС се отказа от "Синята коалиция", а най-активните млади лица напуснаха Иван Костов, влизането в парламента изглежда като непреодолимо предизвикателство.

"България на гражданите"

Хората на Меглена Кунева са в изгодна позиция. Там се комбинират зарядът на новостроящата се партия и опитът на познати политически персони.

Пред нея, обаче, стоят два фундаментални въпроса. Първо, дали десният избирател ще я припознае като истинска дясна алтернатива. Второ, дали тя ще бъде истинска дясна алтернатива.

Двата въпроса са силно обвързани и към момента не могат да получат финален отговор.

Последните социологически проучвания дават значително предимство на новата формация пред СДС и ДСБ. Това говори, че тя има шанс да привлече десни избиратели, особено след като използва експресивна дясна реторика, но стои въпросът как точно ще стане такава дясна партия, каквато описва в документите си.

Ако на следващите избори хората на Кунева вземат 5% - това ще ги постави в най-добрия случай в позицията, в която до момента беше "Синята коалиция" – второразрядна част от менажерията на ГЕРБ, която дори и да има искреното желание да е честна, пряма и директна опозиция, просто няма силите да го стори. От друга страна, ако съумеят да убедят десния избирател, че са истинска дясна партия и ако го докажат, то ще могат да заемат голямата част от зейналата в дясното политическо пространство дупка.

Няколко сценария, за да проработи дясното в България

В ГЕРБ могат да се осъзнаят, когато спечелят следващите избори (което изглежда почти сигурно) и виждайки че за трети мандат няма да имат сили, да се втурнат да изпълняват това, което обещаха за първия. Може и просто всичко да продължи както досега – дясна фасада, прикриваща популистката импотентност.

В СДС се борят тъмните срещу светлите сили и победителят ще е само един.

В "България на гражданите" може да се получи първият наистина успешен опит да се канализират, преплетат и заработят заедно гражданската енергия и политическата воля, създавайки реална дясна сила, или да настъпи хаос и паника при първата сериозна битка с ГЕРБ.

Възможностите не са нито взаимноизключващи се, нито предопределени – всичко зависи от действията на реалните политически герои и анти-герои в следващите дванадесетина месеца до изборите и годините след това.