Пожарът на Витоша показа някои ключови проблеми в борбата с бедствия

Вторник, 6-7 часа вечерта. В Бистрица, София, цари спокойствие. Само пред кметството има суматоха. Двама министри, кметове и куп униформени са се навели над маса, на която е опъната карта. Сцената силно напомня картина от войните от първата половина на миналия век: генералите обмислят тактиката.

На заден план Витоша тихо гори. Денят е трети от началото на пожара. Видимото с просто око е потвърдено и официално - огнището се е разраснало в пъти. Доброволци слизат от мястото, където са гасили огъня. Споделят, че се работи на принципа проба-грешка. Но пък направили жива верига срещу огъня с пробита кофа и канче от изрязани бутилки от минерална вода. Следва новината, че държавата се отказва от двата израелски самолета за гасене на пожари, тъй като "можем и сами". А в църквата на Бистрица се подготвят за молебен за дъжд. Епично.

Пожарът в "Бистришко бранище" миналата седмица нито беше най-големият, нито най-опасният. Но се виждаше директно от София и затова всички се фокусираха в него. Освен това се случи в биосферен резерват, където живеят поне дузина защитени видове. Което налагаше бързи и адекватни действия.

Почти седмица отне на пожарникари, полицаи, горски, военни и доброволци да се справят с бедствието. Техните усилия наистина заслужават уважение. В същото време обаче действията на институциите във вероятно единствената държава в света, чийто премиер е доктор от факултета по пожарогасене, не бяха убедителни. Пожарът на Витоша показа някои базови проблеми, които не говорят добре за координацията между различните държавни институции.

Първите седем… часа

В дните след пламването на пожара в "Бистришко бранище" в интернет се появи снимка, от която се вижда, че в началото пламъците са засегнали незначителна площ. Първите сигнали за огъня са подадени към 13:19. Общоизвестен факт е, че теренът в района е абсолютно недостъпен. Въпреки това пожарната изпраща към Бистрица, забележете, пожарни автомобили, които могат да се движат по асфалт и най-много по черен път. Чак два часа след сигнала на мястото се появява хеликоптер на Гранична полиция, който обаче не може да гаси. Той прави оглед на терена. Първите оборудвани за гасене на пожар хеликоптери започват да гасят три часа и половина след първия сигнал (разстоянието между Пловдив и София с хеликоптер като Ми-17 по пряка линия е около 100 км, което се взима за не повече от 40 минути). Откъде идва забавянето?

"Проблем имахме с отцепването на язовир "Панчарево", откъдето се черпеше вода за гасенето с хеликоптерите. Имаше много хора, които плуваха, ловяха риба. Не може, докато са там, просто да дойдат и с перките - хората ще изпопадат, ще се издавят", коментира комисар Георги Гатев, началник-отдел "Оперативни дейности" в софийската пожарна. Обидно е за държава, в чието вътрешно министерство работят над 50 хил. полицая (само служителите на столичната пожарна са 1056) да не може да обезопаси язовир "Панчарево" (чиято обиколка е седем километра) сравнително бързо.

По информация на Министерството на отбраната хеликоптерите са излетели към 16:30 от авиобаза Крумовo. Те започват да гасят пожара малко след 17:00. Очевидно решението за включването в гасенето е взето сравнително късно. Последното е необяснимо, при положение че е било ясно, че теренът на практика е недостъпен и няма как да се достигне по други начин освен по въздух.

Полетното време на Ми-17 е около 5 часа. Т.е., за да се работи непрекъснато, е трябвало да се наемат още машини. Това се случи обаче чак на втория ден, когато над пожара се появи частен вертолет. В България има около дузина въртолети Ми-17, които могат да се използват за тези цели, но в борбата с пожара се включиха само два. На четвъртия ден армията се сети, че има специален танк прототип, който може да гаси пожари на труднодостъпни места. Самите военни (встрани от хеликоптерите) също се включиха със закъснение.

Планински спасители, участвали в операцията по гасенето, разказаха, че кризисният щаб е потърсил контакт с тях чак на втория ден от пожара: "Познаваме много добре района и терена. Със сигурност се придвижваме по-бързо и се ориентираме по-добре и от пожарникарите, и от военните."

Изпращане на пожарни автомобили, които очевидно не могат да достигнат до пожара; извикването на хеликоптер, който не може да гаси; късното изпращане на военните, които имат техника, хаосът при координацията с доброволците говорят за това, че явно няма алгоритъм, по който държавата да действа в подобни ситуации и всичко става на принципа проба-грешка.

Участници в акцията коментираха пред "Капитал", че малкият размер на пожара в първите му часове е налагал бързи действия: "Ако до час след сигнала на мястото имаше хеликоптер, който да гаси, пожарът вероятно нямаше да се разрасне." Хаосът в първите часове коства много - големият пожар погълна много финансови ресурси. Това не е единствената беда - в крайна сметка пожарът беше достигнат по суша, но с цената на брутална намеса в защитената местност - километри прокарани просеки, траншеи от тежка верижна техника и т.н., и т.н.
Доброволците - какво да ги правим

Пожарът на Витоша се разрази в епицентъра на споровете около Закона за горите. Опитите за извличане на дивиденти от ситуацията не закъсняха. Земеделският министър Мирослав Найденов дори си позволи да се заиграе с огъня, като заяви: "Еколозите, вместо да си чешат езиците, да отидат горе да помогнат." В крайна сметка доброволците бяха стотици. Присъствието им обаче се оказа нож с две остриета за управляващите, тъй като хвърли допълнителна светлина върху начина, по който държавата реагира в кризисни ситуации, а взаимните обвинения повишиха напрежението.

От десетките разкази на участвали по собствена инициатива виждаме картина, различна от мантрата "всичко е под контрол", за която говореха от щаба. Някои разказват как са прекарали повече време в това да чакат нареждания от щаба, отколкото в работа. Други, че са копаели залудо вир в близката река, откъдето да се изпомпва вода, но помпа така и не пристигнала. Трети, че са гасили пожара с подръчни средства, донесени от вкъщи. Четвърти - че са изумени от липсата на елементарни неща като допълнителни батерии за радиостанциите на пожарникарите. Изводът от тази ситуация е, че българските власти очевидно не знаят как да използват ресурса на доброволците.

Малко след труса в Перник в края на май  директорът на пожарната ген. Николай Николов обяви, че се готви нормативен акт, който да регулира доброволните отряди. Тогава той каза: "2300 са пожарникарите доброволци, които се включват при подобни кризисни ситуации. В това число не се включват доброволците на БЧК, които са над 100 000 души."

Статутът на доброволците е уреден в Закона за защита от бедствия и ангажиментът е изцяло на общините. През януари 2011 г. Столичният общински съвет взима решение "за създаване на доброволно формирование за защита при бедствия и ликвидиране на последиците от тях на територията на Столичната община" и възлага на кмета Йорданка Фандъкова "да извърши всички правни и фактически действия по създаването на формированието".

Чак в края на март тази година общината започва нещо като кампания за набиране на доброволци. Всеки желаещ трябва да... попълни заявление и декларация, както и да предостави CV, снимка, свидетелство за съдимост, копие от лична карта, медицинско от лекар и свидетелство от психиатър. Вероятно тромавата бюрократична процедура е причината към Столичната община да има около 30 регистрирани. Заради последното пък се наложи на място да се правят нови списъци, после още едни и т.н., и т.н.

Сред доброволците имаше хора със специални познания - туристи, алпинисти, инженери, лекари и т.н., чийто ресурс можеше да бъде използван по предназначение. Това на практика се случи само с представителите на offroad общността, които извозваха хора и товари, трасираха с GPS  пожара и т.н.

Бла-бла-бла

На фона на иначе вечното си присъствие в ефира и докторантурата си по пожарогасене премиерът Бойко Борисов остана някак странно мълчалив по време на пожара. Той обаче беше умело заместен от някои от министрите си. Помолен да коментира различните критики от страна на доброволците пред "Капитал", министър Мирослав Найденов заяви, че е само министър на земеделието и съответно отговаря за храната и водата за огнеборците.

Едновременно с това през дните на пожара той постоянно даваше оценки за ситуацията, често разминаващи се с тези на пожарната. В първите дни той дори заяви, че не можем да поискаме чужда помощ, тъй  като "ще ни се смеят за 50 декара". По-късно се оказа, че ген. Николай Николов не е преценил правилно декарите и впоследствие горящата зона се е оказала в пъти по-голяма. В същото време той се опита да шантажира публиката, като каза, че горските не са могли да прокарват траншеи първите няколко дни, защото "нямало разрешение"от министерството на екологията. Юристи коментираха пред "Капитал", че постановката му е тотално невярна. Законът за защитените територии ясно казва, че именно по време на пожар ограниченията не важат.

След всичко това министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов се разсърди за твърденията, че има хаос. Премиерът отиде още по-далеч в опита си да го успокои. "Колега, Цветанов, няма защо да им се гневиш. Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти", заключи той.

Все пак накрая бедствието беше закрито подобаващо, като премиерът посети мястото и благодари на пожарникарите, че са свършили уникална работа при гасенето на пожара на Витоша и при правенето на просеки. "Не са важни критиките, когато имаме заловени наркотици – преди няколко дни 4.2 тона, а сега 12.5 тона", заяви премиерът. Щом не са, значи всичко е наред.