Зависимости: Делото "Пенгезов срещу вестник", или правосъдие за горестоящ магистрат

Под рубриката "Зависимости" "Дневник" ще анализира случаи от съдебната система и практика, които са привлекли общественото внимание и са поставили под съмнение обективността и безпристрастността на магистратите. Водени от убеждението, че държавността и сигурността на гражданите не могат да бъдат гарантирани без независимо правосъдие, ще размишляваме само над факти и събития, които са известни и проверими.

Днес се спираме на делото на председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов срещу медия за непозволено увреждане.

Председателят на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов спечели дело в Софийсикя градски съд (СГС) срещу вестник "Уикенд" за непозволено увреждане, присъдени са му 50 хил. лв. обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението се смята за рекорден, тъй като досега само на бизнесмена Сашо Дончев е присъждана такава сума, но за серия от публикации, печатани в продължителен период.

Съдът приел за основателна жалбата на Пенгезов, че публикацията във в. "Уикенд" от ноември 2011 под заглавие "Пенгезов – съдията на мафията" е засегнала неговия професионален авторитет, граден с години, опетнено е било името му на съдия, а голяма част от колегите му се усъмнили в професионалната му почтеност след публикацията и това променило отношението им към него".

Делото на Пенгезов прави впечатление не само с размера на обезщетението (той декларира, че ще дари парите за лечението на болен колега), а с други два факта:

Първият - че е гледано в Софийския градски съд (СГС), за който Софийският апелативен съд (САС) е второинстанционен,  а ищецът Пенгезов е самият председател на САС! Но въпреки всичко това

съдията не си е направил отвод

И втория факт – че съдията по делото Асен Воденичаров, син на члена на предишния ВСС и говорител на съвета  Александър Воденичаров, е станал съдия в Софийския районен съд без конкурс, и само след година стаж там беше назначен за съдия в СГС  отново без конкурс. Този случай се вписа сред скандалните роднински назначения, които опетниха имената и на сегашния, и на предишния ВСС и дадоха основание на Европейската комисия да заговори за непотизъм в кадровата работа на върховния административен орган на съдебната власт.

Да приемем че случайният електронен принцип за разпределение на делата е уцелил точно съдията Воденичаров, макар че в мониторинговите доклади надали случайно се задават въпроси и за случайното разпределение на делата. Като отворим Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), ще се убедим, че който и съдия да беше улучен от компютъра, той трябваше да си направи отвод.

 "Не може да участва като съдия по делото лице /.../ относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие", пише в чл.22, ал. 1, т. 6 на ГПК. А в алинея 2 е посочено, че "Съдията е длъжен сам да се отстрани". А ако не приема отвода, да обяви защо.

В случая Пенгезов ищецът е председателят на горестоящия съд и това е факт, който поражда основателно съмнение в безпристрастността на съдията, който е сезиран с исковата молба.
Най-напред защото шефът на по-горния съд има правомощишята да премества съдиите от по-долния, да поиска да им бъде направена проверка, да ги предлага на ВСС за дисциплинарни наказания, за повишения и понижения.
А в случая още по-наложителен е бил отводът, защото става дума за съдия, който е влязъл в съдебната система и е израснал в кариерата (повишението в СГС) тъкмо поради благоразположението на друг председател на съд, което логично би го приучило да изпитва респект и признателност към "председателя" по принцип и особено към онзи на горестоящия съд.

(Тези дни се чува, че в САС щял да се формира по предложение на Пенгезов още един граждански съдийски състав. И няма формални пречки за председателя да "изиска" от СГС точно съдията Воденичаров за състава. Не вярвам – би било прекалено очебийно.)

Когато предишният ВСС повишаваше в СГС Асен Воденичаров по предложение на председателя на съда (тогава) Светлин Михайлов, тогавашният председател на Върховния административен съд (ВАС) и сегашен национален омбудсман Константин Пенчев каза по време на заседанието: "Следя СГС от 30 години и никога не е имало толкова скандален мандат. Първият мандат на Михайлов като председател е провал за съда, вторият би бил позор за съдебната система", обяви Пенчев. И припомни как преди приемането на България в ЕС посланиците на страните-членки се срещнали с ВСС и са поставили въпроса за ползвания от Михайлов джип, който се оказа откраднат от Германия, и за предложението му в СГС да бъде назначен Асен Воденичаров (син на Александър Воденичаров, член на предишния
ВСС).

Ако Воденичаров и останалите съдии от СГС се бяха отвели, по отвода трябваше да се произнесе горестоящият съд – точно съдът на Пенгезов. Което пък щеше да наложи отвод и на съдиите от САС и тогава Върховният касационен съд (ВКС) трябваше да реши пак кой да гледа делото.

Така се постъпи с делото, което съдията от СГС и председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова заведе за клевета срещу вътрешния министър Цветан Цветанов: съдиите от Софийския районен съд (СРС) си направиха отвод, защото Тодорова е от по-горния съд, въпреки че не е председател, и делото беше разпределено от ВКС в Пловдивския районен съд.

Дотук говоря за недопустима зависимост на съдията от началника, но председателят Пенгезов заслужава още по-голямо внимание. Прави впечатление, че той

не завежда дело за клевета срещу вътрешния министър Цветанов

който визираше именно Пенгезов с изявлението си от 24 .03.2010, а завежда гражданско дело за обезщетение срещу медията, която тиражира изявлението. Което  е обогатено, разбира се, с "подсилваща" информация, каквато открай време тайно се подава на журналистите от спецслужбите.

Та на 24 март 2010 министър Цветанов каза: "Има висш магистрат, съпричастен към Октопода. Става дума за лице, което е в съпричастност към хората и лицата, за които говорим през последните няколко месеца. Въпрос на доказване е дали се е облагодетелствал. Важното е, че той попада в полезрението с приятелството си с определени лица, което е недопустимо за служител от съдебната система. Много е тежка ситуацията, той като той е много активен в съдебната система все още."

(Хората и лицата, за които говорим през последните няколко месеца, са задържаните за отвличанията (делото "Наглите") и разбира се "Октоподите" начело с бившия съветник в ДАНС Алексей Петров –  залог шумно обявен и предостатъчно сериозен, за да направи министърът толкова остро изказване).

Ден по-късно вестник "24 часа" посочи, че магистратът, свързан с организираната престъпност, бил Веселин Пенгезов. А Пенгезов тутакси   даде пресконференция, от която един безпрецедентен детайл трябва винаги да бъде напомнян! Пенгезов обяви, че му се обадил по телефона председателят на ДАНС Цветлин Йовчев и му казал, че срещу него – Пенгезов, имало сигнал.

Скоро след това при случайна среща попитах Цветлин Йовчев дали не смята, че Пенгезов, без да е полицай, надхитри професионалстите от ДАНС, като обяви публично за телефонното обаждане и по този начин неутрализира сигнала, който спецагенцията има. Йовчев отвърна с добродушно снизхождение:

"Има неща, които не знаете"

Не се и съмнявам в думите на бившия шеф на ДАНС. Колкото и общо да звучат те.

Към оня момент предстоеше обжалване в САС на арестите по "Октопода" и "Наглите", та телефонното обаждане до Пенгезов може и да е целяло напомняне да внимава какво ще реши САС за арестите (макар че такъв подход издава неправомерната надежда председателят на съда да натисне съдиите). Явно този беше целеният от Пенгезов смисъл, огласявайки обаждането на Йовчев.

Но по-важното е, че "има неща които не знаем".

Именно тези неща правят председателя на САС зависим. А когато службите не предприемат нищо във връзка с "нещата, които не знаем",  зависимостите става по-силни.

Ето защо големият въпрос свързан с Пенгезов днес е: След очевидното надцакване  с неведоми за публиката ченгеджийски номера между Пенгезов, МВР и ДАНС как стана така, че

вече не се чува  Цветанов да се възмущава от председателя на САС

и от възстановяването му на поста след имотния скандал свързан с дъщеря му. А вече визира само "някои съдии", когато произнесат някоя оправдателна присъда или променят арест в по-лека мярка. (Но не от всички съдии – за някои оправдателни присъди министърът въобще не се гневи, например за оправданието на подсъдимия за двете убийства пред дискотека "Соло", произнесено в СГС от съдия Румяна Ченалова, която гледа делото "Октопод", не беше казано нищо тревожно от вътрешния министър...)

Та големият въпрос е как стана така, че свързаните с организираната престъпност се оказаха не онези, за които "има неща които не знаем", а... председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, за която няма неща, които не знаем!

Как стана така, че Цветанов нападна нея, заради което и тя заведе делото за клевета, което сега в Пловдивския съд разтакават, само и само да забавят решението (което пък подсказва за други зависимости)? А г-н Пенгезов се оказва забравен и даже решаването на делото му от зависещ от него съдия  не впечатлява бившите му заклеймители от МВР!

Ами естествено е, че по здравата логика на реалната борба с мафията в съдебната система и корупцията, ако я имаше тази борба,  такава еволюция нямаше как да стане. Тя е възможна  само по логиката на прегрупирането в задкулисието (моя евфемизъм) или в подмолието, ако ви звучи по-ясно...

Логика, която потвърждава колко важно е кого и как съдебната власт издига да я управлява.


Очаквайте "Обърнатото огледало на Октопода"