Да не би да има изненадани?

Ако до този момент дипломатичният тон на докладите на Брюксел позволяваше на управляващите да се самопохвалят и да прикрият критиките, то обобщаващият доклад на ЕК не им дава тази възможност.

        В него четем критики за безпрецедентните назначения в съдебната система, непоследователната дисциплинарна практика на съвета, неубедителните действия на полицията и прокуратурата в борбата срещу организираната престъпност, липсата на каквито и да било успехи в противодействието на корупцията.

         Едва ли има някой изненадан от тези констатации. Комисията беше последователна и предупреждаваше многократно, че има проблем. Българските власти се правеха, че всичко всъщност е наред. Не били критики, било congratulations!

        Най-фрапиращата оценка в целия доклад е признанието, че ЕК е загрижена за независимостта на съдебната система в България.

        Това е фундаментален проблем. Нямат значение нито разбитите организирани престъпни групи, нито показните арести, нито операциите с дебилни имена, нито приетите законодателни промени, които не бяха нищо повече от прах в очите, но не и същински реформи.

        ЕК директно ни казва, че един от фундаментите на демокрацията – независимият съд, е на път да рухне под опитите на управляващите да го подчинят под претекст, че го реформират. Те подчиниха първо кадровия му орган и чрез него разположиха из системата своите адепти и се саморазправиха с опонентите си. Вътрешната опозиция, която искаше да стане носител на промяната, за която толкова настояват и ЕК, и българското общество. При тази ситуация всякакви други усилия – за демонстриране на политическа воля, за законодателни промени, куха публичност и т.н. и т.н., губят смисъл.

       Правителството няма ход - мандатът изтича и нито магистралите, нито финансовата стабилност ще направят системата на правораздаване по-независима и отчетна (както иска Брюксел), нито ще я освободят от желязната прегръдка на несъстоятелния вътрешен министър. В случващото се все пак има и два положителни момента. Президентът Росен Плевнелиев се разграничи публично от решението на Висшия съдебен съвет, а после и от мракобесните изказвания на Цветан Цветанов и показа, че нормалността все пак има място в българската политика. Хората видяха също, че и в самата съдебна система има магистрати, които също искат промяна. И това е много по-важно от сто имититативни закона. Работата на политиците е да разчистват пътя пред тези хора, а не да ги мачкат и уволняват.