Свободата днес и тук 27 Май 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Леви нерви, десни утехи

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Веселина Седларска, http://www.reduta.bg

Нещо определено не е наред: вълненията долу са вляво, а горе – вдясно. Така сбъркана изглежда общата картинка, ако успеем да откъснем очи от детайлите, към които като общество вече сме развили зависимост. Щяхме да сме по-добре осведомени, ако не бяхме толкова информирани.

Ако въобще има някаква обществена енергия, то тя изби край „Орлов мост”, покрай гей-парада и няколкото протеста заради неплатени заплати. Ако въобще предстоят други протести – те ще са свързани с цената на тока. Този сезон преминава под знака на призива: „Разсърди се, човече!” В различна степен всички тези негодувания са леви по природа. Свързани са с морално отвращение от олигархията, от алчното и безотговорно богатство. Гей-движенията, макар в основата си да се борят за човешки права, по традиция са свързани с левите, а не с консервативните партии. Това лято е ляво не само по света, но и у нас.

Какво прави в този момент лявата партия БСП? Нищо не прави. В месеците преди конгреса се водеше нелегална борба между двама претенденти за лидер. Около конгреса припламна скандал със запис на  циничен разговор между лидера на сливенската партийна организация и местен бизнесмен. На самия конгрес Георги Първанов нарече Сергей Станишев тапа на партията, но това не отпуши бутилката. Конгресът беше безвкусна смесица от „Хамлет” и „Млада гвардия”. Злополучният лидер на сливенските социалисти Мартин Славов бе изхвърлен, което само потвърди съмненията, че бизнесът му е западнал и няма с какво да се откупи. Срамният запис не стана повод за БСП нито да обсъди другите замесени, нито да внесе предложения в изборния кодекс, които да направят подобни разговори в бъдеще невъзможни. Напористата Корнелия Нинова не бе избрана в ръководния орган на партията. Всичко си остана не само същото, но и още по-същото. Ситуацията остана добре затапена поне до следващия конгрес.

След конгреса си БСП се отдаде на заслужено безразличие към ставащото в страната. Положението в страната е така или иначе трудно и по инерция работи за опозицията. В рейтинга на БСП не тече, но капе, показват социологическите проучвания. До изборите има време капките да напълнят вир. Досущ като Иван Костов преди време, Георги Първанов млъкна в очакване партията да го настигне. Сергей Станишев си мълчи, партията заникъде не бърза. Тишина, мир и любов на фона на ляво недоволство, към което всяка лява партия не би била безразлична. У нас няма лява партия в смисъла, в който това се разбира в уредения свят. Цялото ляво пространство у нас е заето от БСП по силата на наследството и преработената фразеология. Това лято повече от всеки друг път показва, че ако има терен и потребност у нас от нова партия, то това е лява партия. Не левичарска, не левашка. Лява.

В същото време кипи дясно строителство. Сините се размножиха по формулата „1 в 2”. Учреди се партия „Движение България на гражданите” на Меглена Кунева. Бившият военен министър Николай Цонев обяви създаването на бизнес партия „Нова алтернатива”. Борислав Цеков, от същото царско тесте карти, създава политическо движение „Модерна България”. НДСВ стегна редиците си на конгрес.  Плюс няколко патриотични партийни заявки, които са готови да деснеят при нужда и изгода. И цялото това бурно дясно строителство в условията на дясно управление на ГЕРБ, което на третата година има повече шанс да се повтори, отколкото да премине в опозиция. И при обществено негодувание, равно по сила на негодуванието през лятото на 1989-та, но не и дясно като него.

Когато нещо в политиката изглежда толкова нелогично, принципът на търсенето е: Следвай парите! Да е останал все още някой, който да вярва в онова, в което вярвахме в края на 89-та – че партиите се създават, за да представляват и отстояват идеалите и интересите на групи от хора със сходни представи за развитие на обществото? Никой вече не вярва в това. Даже подозирам, че в мига, в който се намери такъв наивник, той веднага бива хванат и поставен начело на някоя партия, за да е искрен в ролята си. Не е достатъчно да е наивен, нужно е още да е ентусиазиран и – ни повече, ни по-малко – с чувство за мисия, за небесно пратеничество.

Ние погрешно си представяме мераклиите за лидери като алчни хора, движени от чувството си за облага. Такива те стават по-късно, то е част от неизменния цинизъм, който идва с осъзнаването, че не можеш да направиш нищо за всички, но пък можеш да направиш нещо за някои. Но в началото, когато се създава една партия, алчните хора са невидими – те изобщо не са на светло, те са зад кулисите, те инвестират пари в хора, чиято работа ще бъде да защитават и увеличават парите им. Да се намери лидер, който ще върши тази работа, като едновременно с това залъгва себе си и другите, че работи за всички, никак не е лесно. Не случайно всички партийни лидери в някакъв момент стигат до извод, че са се жертвали. Саможертва наистина е имало – на една част от егото в полза на друга част на егото. Такива хора са много подходящи за целите на партийното строителство, но имат голям недостатък – започват да се вземат насериозно. Вярват си. Ослепяват за конците, с които ги управляват. Започват да се държат като паралели, които се смятат за екватори. Когато това самозабравяне стане необратимо, просто се замисля следващата партия, т.н. нов проект. Така се появи партията на Симеон Сакскобургготски, неговият недостатък беше, че го домързя да си повярва прекалено. След това по същия начин се появи Волен Сидеров, неговата грешка беше точно обратната – че си повярва прекалено много. Кой е следващият не знам, но очевидно е, че той се търси вдясно. Там се инвестират пари сега. Там се роят партия след партия. Което означава, че богати хора с десен профил се чувстват несигурни. Застрашени?

Няма подобен страх отляво. БСП е като солидна застрахователна компания с дълга история, с поколения от клиенти с еднакви фамилни имена, монополист на левия пазар. Тя никога не се е цепила и не е поставяла клиентелата си да се чуди кое от разцепленията да избере. За разлика от дясното, където един ден печелиш, но на следващия може и да загубиш, в лявото пространство нещата са по-равномерни. И почти справедливи: в БСП материалистите се оправиха идеално, а идеалистите – материално.

Няма  никаква причина богати хора с ляв профил да се чувстват застрашени и да не могат да намерят защитник на интересите си сред разнообразието от лобита в единствената лява партия. На кого тогава е притрябвала нова лява партия, че да я създават?

На България обаче тя трябва. Социална, интелигентна, отворена и загрижена не само за парите на своите олигарси партия. Членове на такава партия ще бъдат като хората от протестите на „Орлов мост”, като родените с хромозомна особеност, които не искат да бъдат убивани от попове с камъни, загрижените за природата, за безпомощните, за ощетените, за сътрудничеството между хората. Не е ясно кога ще се случи това, но БСП всъщност би трябвало да е силно притеснена.

Какви са шансовете на Бойко Борисов и ГЕРБ между перестроечното ляво и презастроеното дясно? Бойко Борисов е десен политик по същите на брой лични причини, по които можеше да бъде и ляв. При него всичко е уравновесено дори фамилно и дори заради това, че е охранявал както комунистически генерален секретар, така и царско величество. Щом Бойко Борисов може да мрази така страстно комунистите (какъвто е бил), значи би могъл да мрази толкова страстно и фашистите/капиталистите (какъвто не е бил).

Как този заявил се за десен човек ще устои на засилващата се дясна конкуренция? Как ще го направи във вътрешен план и два пъти – как? как? – ще го направи в европейски план при наличието на гросмайстора по тичането по европейски писти Меглена Кунева. Бойко Борисов няма да се състезава с десните партии пред Европа – такова състезание е обречено при тази силна конкуренция и при доклад след доклад, регистриращи изтощаването на връзките между Бойко Борисов и Европейския съюз. Бойко Борисов ще се състезава с десните партии пред България. Пред него се открива едно огромно поле, което никой не иска да засее. Нито десните – заради подразбиращия се европейски цивилизационен избор. Нито левите – заради амбициите на лидера на партията към себеутвърждаване на европейската социалистическа сцена. Това ничие поле оттук нататък ще дава реколта, то е плодородно и незаето – това е полето на умерения евроскептицизъм.

По географски и финансови причини често си представяме бъдещето на България като бъдещето на Гърция. Но много по-вероятно е да имаме бъдещето на Унгария. “Не щем нежелана помощ от чужденци, които искат да ни напътстват. Прекалено добре познаваме характера на непоисканата приятелска помощ, независимо дали тя идва от хора с елегантни костюми вместо униформи с пагони. Свободата означава, че ние решаваме за законите, според които ще управляваме собствения си живот, ние решаваме кое е важно и кое – не. От унгарска гледна точка, с унгарско мислене, следвайки ритъма на унгарските си сърца. Няма да бъдем колония!” – това каза преди дни унгарският премиер Виктор Орбан.

„Европа вече не е ролеви модел за света” – това пък е Вацлав Клаус. Смятаният за апостол на евроскептицизма чешки президент привежда в полза на своите съмнения в Европа следният неразбиваем аргумент: “Където и да отида, ми казват, че това не е глобална криза. Имате криза в Европа и в САЩ, ние не знаем за никаква криза – това казват. Финансовият министър на Сенегал беше последният човек, който ми го каза”. Табуто е нарушено. Не само двама лидери на бивши социалистически страни говорят открито срещу Европейския съюз, правят го повече хора. Вече не е недопустимо, вече е възможно, вече е дори печелившо.

Кого от българските политици си представяте да се изправи срещу Европа, като се позове на финансовия министър на Сенегал? Сергей Станишев, който драпа за еврокариера?  Кой от българските политици си представяте, че е в състояние да напълни със 70 процента свои депутати българския парламент, както го направи Виктор Орбан в Унгария? На кого би му отивало? И кой би ни отивал на нас, които виждаме, че истинска лява партия все още няма, а дясна вече няма? Прогнозата ми е, че в близко време Бойко Борисов ще изрече думи против Брюксел и тези думи ще дадат истинското начало на предизборната кампания.

Сп. „Тема”


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional