Защо само гневът от днешния ден не върши работа

Имате право да мълчите!
Всичко премълчано утре може да бъде използвано срещу вас!

Може би си мислите, че изборите са чак догодина, но не сте прави. Ако е вярно, че да спечелиш в тази страна ти трябват пари, власт, правосъдие и Данко Харсъзовци (по днешному групови отговорници за застъпниците), кампанията вече е в ход.
След като казаха на Брюксел гледайте си работа, огняро-интелигентите от управляващата партия се заеха с логистиката. Сиреч с подсигуряването на правосъдието в решаващата битка през идната година.И успяват да ви кажа. Като гледам номинациите за членовe за ВСС от парламентарната квота, преднината им е сериозна. Цецо може да не стане пак шеф на избория щаб, но на магистратите – със сигурност.
Но думата ми не е за това за това, че управляващите заместват скритото си влияние в съдебната власт с открито. При сегашното състоние на нещата, тя – съдебната власт -- ако не е тяхна, ще е на някой друг. Думата не ми е дори за изборите. Думате ми е за гнева и за срама.
Но не за всекидневния ни гняв. Нито пък за всекидневния срам. Не заради това, че у нас има недосегаеми. Не, защото се прескачат калинки и котараци. Не заради това, че като прилични хора нямаме пари за правосъдието. Нито дори за това, че премиерът може да позвъни отново, този път на Мишо Коняка.
Не, това не е здравословен гняв. Това е гняв, в който има надежда, че утре може би стане малко по-добре, че вълкът ще се усмихне, а пък агнето внезапно ще оголи зъби.
Корените на истинския гняв са далеч назад в годините. Във времето, в което ни разказаха играта, веднъж за винаги. Във времето, в което не всички бяхме грешни.
Ако си мислите, че в това време е имало хаос и един вид първичен взрив на демокрацията, грешите.
Всичко бе грижливо разпределено по сектори. За сектор „Човешки права” в новата Конституция *, например отговаряше Велко Вълканов.** Затова сега вместо към Конституционния съд, се обърнете към него.) Секторът „Административно-териториално устройство” пък бе поверен на колектива на Първо главно на ДС. Дали заради заради това, че привидя в мъглата сепаратизъм или пък от страх от възмедие, той премахна самоуправляващите се области. И за първи път в новата ни история, България остана без второ ниво на местно самоуправление. Мога да продължа нататък, но в случая ни интересува преди всичко сектор „Съдебна власт”. Тук нещата бяха по-сложни. Несъмнено ръководната роля бе на комунистическата партия (Ал. Лилов – Андрей Луканов) в лицето на най-младият и син – Янаки Стоилов. В играта бе и верния съратник на партията – БЗНС в лицето на Eвгени Танчев ***. Освен независимия Велко, в групата на Шаро бе също така независимия Гиньо Ганев ****. Колективен съветник в случая бе не Първо, а само Главно следствено управление. Разбира се и прокуратурата. Озовали по-късно вкупом в съдебната власт.
Но нека оставим подробностите на историците и на хроникьорите, които вероятно дебнат в някой ъгъл на далечното бъдеще. По-важното, както казах е гневът. Гневът, заради това, че някога една малка шайка е употребила държавата, за да избегне възмездието. Че е намерила убежище за оцапаните си с възродителния процес следователи от ДС и прокурори. Че в крайна сметка е направила онова, което комунистът винаги прави, когато седне да прави държава. Сиреч, благоволил е да махне член 1 и ръководната роля на партията и да я замени с тази на държавата.Че най-накрая да имаме разделени власт и дето се вика да ги цакаме една по една, днес тя е единнна и прави същото с нас.
Иначе, шайката вече е попроменила състава си, но е със все същата неистова жажда да притежава правосъдието. Т.е., онова, което Ви се полага и което най-много ви липсва.
Е, не сте ли гневни сега? Особено вие, родените през далечната 1991 година? И вие, другите, които вече не сте в България ? Харесва ли ви държавате, която получихте опакована и с червена панделка отгоре?
Ако не ви харесва забравете за това кой ще управлява – огняро интелигенти, поклонни на извънземни чинии или хора с много имена. Заложете на себе си. И евентуално за онзи, който ще вземе да откаже от власт, за ви върне, онова, което изначално ви се полага.
И да не забравя за срама. Ако, ако още не ви е сполетял, отворете Конституцията - чл. 117, ал.1. Там пише, това, което няма да намерите в нито един друг основен закона за европейска страна. А именно, че съдебната власт принадлежи на гражданите, на юридическите лица и на държавата. Вие, кое от трите сте ? Това не само вие, но дори и медицината не може да каже, защото е стигнала само до шизофренията и раздвояването на личността.
Така че мислете. От това най-много се страхува шайката. И още: да не би вместо да поемете към терминалите на летище, да се озовете пак на Орлов мост.
--------------------
* В качеството си на депутат от ВНС, авторът не е гласувал и не е подписал днешната Конституция. Но въпреки това го е срам.

** От него пазя писмо от 26 август 1989 година. В лаконичен стил, юристът на казионният комитет за човешки права ме удовемяваше, че ние от „Подкрепа” и Дружеството не можем да отбележим 200-годишнината на Френската революция, тъй като сградата е в ремонт.

*** Син на дългогодишния предводител на БЗНС Петър Танчев, най-младият професор на партията, конституционен съдия, председател на Конституционния съд, юридически съветник на президента Георги Първанов

**** Зет на най-известния превратаджия в българската история Кимон Георгиев и председател на Отечествения фронт, член на Държавния съвет на НРБ, секретар на законодателната комисия във ВНС. Понастоящем съпредседател на партия „Съюз за Отечеството”, член на българската Велика ложа на масоните и още куп длъжности, за които няма да стигнат още няколко страници.