Национална сигурност по джапанки

Да, във всяка държава може да се случи, защитени 100 процента от тероризъм места по света днес няма. Да, тероризмът променя формите си и да, може би не е било възможно да бъде предотвратен в последните минути атентатът на летище "Бургас".

Но взривът в автобуса с израелските туристи на наша, българска територия, освен че показа, че сигурността е вече мит и за най-непричастните в големите решения на глобалната политика държави, е и тест. Изпитание (неудобно ми е да изговарям азбучни истини) за способността на държавата и нейните служби за сигурност да оценят мъдро капацитета и професионализма си. Да извлекат поуки и да си направят изводите - честно и хладнокръвно.

Какво показва тестът 13 дни след убийствения взрив и след като поне първоначалния шок, емоции, объркване, обвинения, оправдания са отминали?

Двете най-значими по правило събития (случили се миналата седмица) – Консултативният съвет по национална сигурност, свикан от президента Росен Плевнелиев, и изслушването на вътрешния министър от парламента, не опровергаха скептиците. Които вече бяха обявили "заключенията" си в социалните мрежи:

след атентата България е "по-същата"

Управляващите повтарят неуморно, че МВР, службите и всички, които трябва, си вършат работата много добре и ще продължат да си я вършат така, защото това, което се случи на летище Бургас, е непредотвратимо. Или както обясни премиерът Бойко Борисов, и в Министерския съвет няма как да се реагира на такова деяние, "ако са необходими четири-пет крачки", а особено на място, където "всички са по джапанки".

В момент, когато способността и техническата съоръженост на службите за сигурност става най-важният за обществото въпрос, Борисов заяви след заседанието на КСНС, че заради атентата специалните служби няма да получат по-голямо финансиране, нито по-големи правомощия. Повече от видно е, че премиерският "ангажимент" в конкретния случай е адресиран към обществените опасения, че атентатът може да бъде употребен за засилване на полицейщината и ограничаване на правата и свободите под благовидната необходимост за предотвратяване на тероризъм и за още безсмислено наливане на пари в сектор "Сигурност".

В нормалните – както сме свикнали да ги наричаме, държави оценките за това какво е необходимо на специалните служби, за да бъдат в крак с времето и да противостоят ефективно на опасностите, не се правят според това какво се харесва на едни обществени кръгове и какво няма да се хареса на други. В нормалните държави обществото се отнася с доверие към своите служби за сигурност, защото там властта слуша докладите им, но не ги ползва за патерици да се задържи още на власт или да спечели властта. А когато има доверие, има и обществена склонност – ако не да се приеме, поне да се обсъжда, открито и принципно, необходимостта от ограничаване на права и увеличаване на финансирането в името на сигурността.

В "онези" държави работата на специалните служби е изведена в патриотичен култ (до степен кралицата на Англия, вместо да се дистанцира от неаристократичните им шпионски занимания,  да се ръкува пред света символно и топло с емблематичния шпионин - "добър вечер, г-н Бонд!"). Ако в преходна България отношенията на политическата власт (която и да е тя) и спецслужбите бяха градени на принципна основа, премиерите нямаше да се обясняват по описания по-горе начин, а щяха да обявят, открито и честно, че службите ще получат онова финансиране и онези правомощия, които са им необходими, за да работят резултатно.

Имаме предотвратени терористични актове, но не сме вдигали шум. Така пък похвали работата на  спецслужбите вътрешният министър Цветан Цветанов. Естествено, че не можете (не бива) да вдигате шум, макар че аз лично не ви вярвам "на сто процента". (Като познаваме стила на силовия вицепримиер, с колко ли интервюта и описания на подвизи на точно определени началници щяха да се напълнят вестниците след всеки предотвратен терористичен акт?!)

В преходната ни държава политическите водачи са загрижени много повече какво си мисли "електоратът" за тях, понеже идват избори, те винаги идват - рано или късно, отколкото какво да се направи, за

да имаме силни, обучени, работещи, харчещи не напразно

парите специални служби. И за съжаление в този стремеж политиците увличат и началниците на службите, които се виждат принудени да обслужват предварителните тези на политиците.

Тази е огромната разлика между българските и чуждите служби за сигурност. В нормалните държави службите за сигурност имат суверенитета да установяват фактите без оглед на това какво би се харесало на актуалното политическо управление. Дълбоко се съмнявам, че тук, в България, някой началник на ДАНС ще остане на поста си и 48 часа, ако докладва например, че "установените факти не са достатъчни да бъде обвинено в... лицето Х", посочено от актуалната политическа власт да застане на подсъдимата скамейка. (А са достатъчни, не дай боже, например за лицето У!)

На закритото заседание на парламента единственият нов факт, който вътрешният министър Цветанов огласил пред депутатите, бил, че фалшивата шофьорска книжка на предполагаемия терорист била засичана в Пловдив и преди 7 години. Надали има някой, който не се чуди какъв е смисълът – не на факта, а на съобщението. И най-близкият до ума смисъл е да се види как и през едно друго управление – на Станишев с министър на МВР Румен Петков, пак се е мотала фалшивата книжка из България. Прекалено елементарно, но ако имаше друг смисъл съобщението, той щеше да бъде изяснен.

Пределно ясно схванали депутатите обаче смисълът на другото съобщение на министъра: че веднага след взрива било поискано разрешение от съда за ползване на СРС, но не било получено. При традиционно нищожния брой съдийски откази за СРС за далеч по-незначителни престъпления, дълбоко съмнително е съдия да не даде разрешение за мероприятие, свързано с терористичния акт! Но така описан, случаят преследва прозрачна пропагандна цел. Дори най-ужасното престъпление не е в състояние да преобърне манталитета да посочим грешника, хвърляйки във въздуха, ей тъй - мимоходом, някое обвинение, че да останем политически "в бяло". А каква е истината с отказа на неназования съдия - кой ще тръгне да я търси?!

Затова пък никакво съобщение нямаше пред депутатите по съществения въпрос с какви документи е влязло в страната "лицето камикадзе". И най-вече на какво основание мъжът от видеото беше наречен "камикадзе", след като огромната част веществени доказателства още на следващия ден вече не се намираха в България, а бяха отнесени в Израел.

На фона на голямото говорене, от което лъсва впрочем все по-ярко липсата на ориентир и посока, на капацитет и възможности, прозвучаха загрижено и смислено думите пред БНТ на бившия шеф на ДАНС и сегашен началник на кабинета на президента Цветлин Йовчев: "Имаме проблем, и то наистина тежък проблем със сигурността на страната, защото имаме терористичен акт. (...)

Не можем да го приемем като природно явление

и да кажем – случват се такива неща. Трябва много внимателно да си отговорим на въпроса какво би трябвало да направим, за да намалим риска това да се случи отново."

А бившият директор на РДВР – Варна, полк. Любомир Димитров, по чието време са обезвредени похитителите на 5 самолета на летище Варна, един от които е бил отвлечен от Израел, казва пред в. "Преса", че пробивът в сигурността тръгва от разбиването на агентурата. Цитирам го, защото думите му подсещат за първата активност на вътрешния министър Цветанов, след като зае поста през 2009 г., който с първите промени на законите за ДАНС и МВР окастри ДАНС откъм агентура, за да прехвърли голяма част от правомощията на агенцията във вярната си ГДБОП, намираща се под негово, на министъра, ръководство. Във функциите на ДАНС обаче остана борбата с тероризма. Но без възможност за внедряване на агенти в подозрителни (и дори в заподозрени) структури.

Припомням това като потвърждение на убеждението ми за заинтересоваността на политиците да държат ръка върху информацията (включително на агентурната, доколкото я има), но без гаранции за целите на използването й. И досега никой не е обяснил разбираемо какво наложи ДАНС да бъде осакатена – аргументът, че била ползвана от Станишев за политически поръчки, освен че не беше доказан, съвсем не прави задължително орязването на правомощията й и свеждането й до украсителна табела на "тихия" ни фронт. Тъй че днес, като искаме от ДАНС резултати в превантивната работа срещу тероризма, редно е да се поинтересуваме с каква власт разполага тази агенция и кой носи отговорност за състоянието й.

Както и кой носи отговорност за състоянието на целия фронт на сигурността, докаран до положение началниците му да повтарят пред камерите клишетата на политиците: изпълнени са всички антитерористични мерки. Ако за изпълнението на "мерките" съдим по министерските описания на обиколките из България на "лицето камикадзе", тежко и горко на националната ни сигурност.