"Заблеяло ми агънце"

След като прочетох една статия в е-vestnik, ме налегнаха нерадостни мисли. Заглавието й е „Българите като почитатели на банките. Или като овце”. Статията е по повод на снимка, която се разпространява из Фейсбук страниците на движението „Окупирай”. На снимката се вижда жена с плакат, а на него пише: „Аз платих 125 869 долара за къща, която сега струва 91 000 долара, но банката си я взима, защото аз й дължа още 355 692 долара (за къща струваща 91 000 долара). Наистина ли??? Аз съм от 99-те процента.”

Коментарите под снимката от Западна Европа и САЩ излъчват съчувствие към жената  и горчиво неодобрение към банките. Но статията специално акцентира върху родните коментари. Преобладава масово злорадство от неволята на жената. Сред „най-ласкавите” отзиви са следните два: „ С тоя поглед на професионална жертва, направо да се беше обесила каката, на портала на къщата” и „Така и се пада на офцата, като само е седяла, гледала е сериали и е яла пуканки и е гласувала за идиоти…” (потъмнено от мен – С.Б.).

Общо взето това са българските реакции към пострадалата от безскрупулната банкова политика. Реакции, които излъчват почти радост, че някой друг е прецакан, както се споменава статията. Никаква сянка от солидарност. Това злорадство сякаш дистанцира проявилите го от отбора на губещите и ги поставя в категорията на тарикатите, които никога не могат да бъдат изиграни.

Но така ли е наистина. Нека сега помислим какво е уместно да пише върху нашия общ български плакат. Струва ми се, че неговият текст ще изисква доста повече думи. Например, той може да гласи следното:

„На международните пазари петролът може и да поевтинява, но у нас расте. И какво от това. Ние си плащаме. Да стане три лева, да мине пет – пак ще си плащаме. Освен това цените на дизел и бензин ще паднат, защото министър Добрев е разговарял с шефа на „Лукойл”, който е обещал да ги намали. Пък Синята коалиция обвинила правителството, че бетонира монопола на „Лукойл” върху търговията с течни горива. Нарекла цените терор за българските граждани и за бизнеса. Депутат от същата коалиция питал защо Комисията за защита на конкуренцията все още не излиза със становище дали съществува картел между четирите компании, определящи цените на горивата. Питал и защо правителството не транспонира в законодателството Директива на Европейския съюз от 2008 г. за течните горива, според която горивата могат да се съхраняват в съседни държави от ЕС. Твърдял, че с този пропуск не се допуска конкуренция. Питал защо правителството не работи за създаване на конкуренция, а обгрижва монопола в търговията с течни горива. Ами защото така, г-н Иванов. Монополи, за разлика от Синя коалиция, в България ще има.

Норвегия искала да напусне Шенген заради България и Румъния. И какво от това. Както каза министър-председателят, не България създава проблеми на Шенген, а той на нея. Много е вероятно атентаторът от Бургас да е дошъл точно от там.

Турция отказвала да признава повече българските дипломи за висше образование, тъй като „фалшифицирането на оценки от изпити и на самите дипломи е придобило размерите на „организирана престъпност”. И какво от това.

Нашият плакат може да продължи още и още. Той няма да е малък като този на жената, загубила къщата си. В същото време хитреците, които й се нахвърлят, едва ли биха се снимали с плакат, от който да излиза, че някой безогледно.ги скубе.

За още нещо важно става въпрос тук – за тоталната липса на солидарност и за трайни граждански протести. Не, че поводи липсват. Цените на горивата са такъв повод. Междувременно Комисията за защита на конкуренцията установи, че картел няма. Защо ли й трябваше да губи толкова време, вместо да го съобщи веднага.

Съзнателно препъваната ни демокрация, наред с прехода, не прокопсаха. Точно толкова, че някои се обнадеждиха и официално се размечтаха за свидния си социализъм. Мечтите се материализираха в некрофилска подписка за АЕЦ „Белене”. „Необходимостта” от ядрена руска централа на наша земя би хармонирала идеално с инициатива за възстановяване на мавзолея. Само дето в първия случай става въпрос за много пари, които се очаква да платят съгласните и несъгласните с проекта.

Злорадите коментари по повод чуждата загуба не ангажират с нищо несъгласните с тях. Неприятно е, че нечие нещастие може да отключи нечия дребна и мерзка същност.

Но фактът, че АЕЦ „Белене” има привърженици, както и неспиращият автомобилен поток при днешните цени на горивата, е повод освен почитатели на банките, да бъдем наричани като цяло и почитатели на енергийния рекет и изобщо на монополите.