Защо бе разпнат Исус?

Данните, които имаме за Исус са от т.нар. „нов завет”. Те са доста противоречиви, в зависимост от автора на съответният текст. Обикновено се набляга на неговото обещание за възкресение на мъртвите. Дали наистина обаче има такова обещание или е било измислено след смъртта му от адептите, които са и  „свидетели” на неговото „възнесение”? Тук възниква въпросът на въпросите: разбирали ли са последователите му неговите послания и как са ги предали? Понеже Исус, подобно на Сократ, е безкнижен, но за разлика от него няма своя Платон... Не е ли изопачено  етическото му „учение”,  впоследствие тласнато в религиозна насока и накрая съвсем профанизирано, превърщайки се в официален култ на Римската империя... Наблягайки на най-вече на праведният му живот, авторите на „завета” пропускат философската страна на учението. Впрочем предадена доста елементарно /предназаначена за пастири и земеделци/ чрез т.нар. притчи. Впоследствие тълкувани разнобразно, в зависимост от целите на търкувателя.

Все пак едно остава неясно – защо е бил разпнат? С какво толкова е заплашил римската власт, че да се стигне до такава крайна мярка. Както казва и прокуратора Пилат Понтийски – „този човек е невинен”.  Тоест версията, че Исус евентуално би оглавил бунтовнически движения на евреите, е невярна. Освен това при това положение би присъствал в римската историография.../Ако въобще е бил евреин, а не персиец или египтянин, да речем.../ В такъв случай римляните не биха се поколебали да го елеминират.

В случая обаче Исус е елеминиран по поръчка на еврейския синедрион. С какво толкова е заплашил религиозния живот на евреите, за да искат те смъртта му? Впрочем с неговият по-ранен идеен конукрент е постъпено по същият начин /Йоан Кръстител/... Прималивото обещание за „възкресение” обаче някак не е в стила на Исус, явно му е приписано със задна дата, иначе по принцип то  сериозно  разклаща всяка религия, но то не нито ново като идея, нито без прецеденти. Спомнете си, че Зевс умъртвява Асклепий, понеже дръзнал да възкресява мъртвите... Има само една причина и тя не е, че той се е представил за „пророк” или „цар на юдеите”, а това, че бил „реформатор” от съвсем нов тип... Бил е атеист.

Защото корените на атеизма трябва да се търсят преди всичко в текстове, оспорващи „старият завет”. Атеизмът избуява и намира своя разцвет именно в християнизираната Европа, понеже той е изначално заложен в етическото учение на Исус. От друга страна това ненанасилническо учение /именно в това се състои неговата революционност/ е приложено и налагано с най-ужасни насилия и гонения, оправдаващо имперските /мисионерски/ щения на кого ли не. Само по себе си учението очевидно  се съпровлява по природа  в натикването му в религиозния калъп, и затова култа към Исус бива допълван с култ към майка му /великата богиня-майка/, разните светци, та да се достигне до примитивните форми на преклонение пред вещи, предмети, и пр. Така едно учение, което има предвид именно битието на човека тук, на земята, където съботата е за човека, а не обратно, бива изопачено в религиозен култ, обрасъл в суверия...

            И все пак, ако внимателно се вгледаме в „пряката реч” на Исус, предадена достоверно, доколкото това е възможно. Говорейки за бог като за „бащата” на съществуващото, Исус никъде не се отъждествява с него.  Той по-скоро говори „божиите синове” на общия баща, като човешки братя, но не се отделя аристократично   от общността, при това без желанието да йерархизира тая общност; Бащата /гневливия, ревнив и вулканичен Яхве/ се споменава по скоро така, както най-общо ние днес говорим за „майката Природа”. Говорейки за отвъдния свят, Исус като че ли няма предвид някакъв рай, с единосъщ персонален началник и върховен съдия, охраняван от портиер, а по скоро за някаква метафизична /идеална/ „реалност”, където „попада” /тоест посвещава се в духовното/ само изпълнявашия етическите изисквания индивид. В известен много по-лесно неговото учение би могло да се пришие към платонизма, отколкото съм „старият завет”, който гъмжи от архаични дивотии. Обаче именно отмяната на варварските закони на „стария завет” е представяна от християнските автори като реформа, следваща пак...заветите. Това преобръщане на учението на Исус, поражда по късно всички възражения, които мислещите индивиди повдигат.

Превръщането на Исус в пророк и бог е манипулация, която няма да разглеждаме подробно. Но все пак прави впечателение едно – боговете се отличават от хората по това, че могат да правят чудеса, единственият бог пък самовластва над създадения от него свят... Второ – боговете са безсмъртни /само по себе си и това е чудо/. Само че, както отбелязва Достоевски, Исус се отказва от изкушението да прави чудеса и магии. /Всичките му чудеса са приписани с късна дата, тоест обожествен е пряко желанието му, със задна дата/. Някои от „чудесата” на Исус всъщност са по скоро иносказателни послания /като това за нахраването на тълпата с пет хляба и две риби, по същество имаща предвид сплотяването на хората чрез общата кауза, мисля че тази притча бива приложена по-късно от толстоиста Ганди при похода на солта.../. Другата голяма манипулация е била изгодна на властимеющите – представяне на смирението като кротост. Че Исус не  е никак кротък и „добродушен” човечец, личи от притчите за изговането на търговците от храма, както и в притчата, в която Исус се противопоставя на озверялата тълпа, готова да убива с камъни „блудницата”...

Притчата, в която Исус разгонва търговците в храма обаче не би трябвало да се тълкува еднозначно. Кои са търговците в храма и с какво търгуват? Ами това са жреците, посредниците със сакралното – ето кои търговци гони Исус от храма. Като храма не е синагогата, а обиталището на духа. Като духът обаче не е онзи подпърхващ с крилца „свети дух”, за който говорят християните-троичари по-късно...

Дали Исус е бил войнстващ атеист като Ницше, е пресилено да се твърди. Но по скоро се е стремял да бъде светец без бог, тоест „човек”/нов адам/, открил в простотата на духа изворите на човешкото и възможността  развитие в тая насока, в преосмислянето на смъртта като сковаващ страх, закодиран и в самият него /горчивата чаша/... Безспорно в това отношение той коренно противоположен на заробващата същност на юдаизма и изобретения от равините шест века след смъртта му ислям, предлагащи бонуси и награди за вярващите в чудеса. 

Така атеизмът би трябвало да се приема не само като отрицание на божественото начало на света, а като стоическо приемане на същестуващия свят – тук и сега, както и на възможността този свят да бъде променян и усъвършенстван. Приватизирането на морала и духа от религиозните води до това, че те са се поставили в привилигированата позиция да осъждат всяка нова и различна от стагниращите религиозни догмати мисъл. Нищо ново под слънцето! Е абсолютният императив на всяка религия. Но както е казал Исус – не осъждайте...

Само истината ще ни направи свободни.