ОЛИМПИАДА НА ЛИЛИПУТИНЦИТЕ

 Самият факт, че Русия се зае да прави зимна олимпиада, е нещо доста любопитно. Първо, Русия  няма планини в европейската  част на територита си. Това е преди всичко една равна, скучна и с нищо непривлекателна земя, откъдето дори се правят какви ли не изводи за природата на руснаците, за психиката им, за писателите им и т.н. Урал е далече, а Сочи е на юг, в полутропически климат, който го прави, казано на английски “white elephant”, или в превод «предмет или подарък, който създава главоболия на притежателя».

Аз обаче мисля, че   “pink elephant” в случая е по-подходящо, което в превод значи «халюцинации при делириум тременс». Всички наблюдатели обсъждат Сочи, град с 340,000 жители,като място, върху което се сипе «манна небесна»: три нови-новенички арени (две с 12,000 места и една с 8,000), а на недалечния Кавказ – разкошен планински спортен център, и то в страна, която няма почти никаква връзка със ски-слаломи (в бившия Съветски съюз слалома, бобслея и някои други дисциплини се считаха за типични за Запада «упадъчни» своеволия).

На въпроси на журналисти какво ще прави Русия с всички тия спортни съоръжения след олимпиадата, хората на Путин от така наречения Олимстрой  отговарят: «Е, ще им намерим начин – ще ги използваме за конференции и изложения». При което журналистите се почесват по главата и се питат: «Колко конференции ще провеждат тия хора в тоя град, за да си върнат парите?»

На това отгоре Сочи ще има и стадион за 40,000 души (!), за който изобщо не се предвижда някакво търговско бъдеще. «Е, – казват от Олимстрой – него ще го използваме за национален тренировъчен център по футбол». На което журналистите пак питат: «А защо, за Бога, ви е нужен  четиридесетхиляден стадион за това?» 

В тия сметки не влиза и цялата огромна работа по инфраструктурата, тоест пътища, електроснабдяване, бърз влак до планинските съоръжения и т.н. Путинските плановици отначало излязоха със сумата 9 милиарда долара за цялата олимпиада, но досегашните харчове тази сума се очертава около 30 до 40 милиарда.

Това че зад цялата идея стои Путин и Сие, няма съмнение, както и това, че от всеки негов олигарх се очаква принос за всичките тия съоръжения. От западнал след Втората Световна война курорт за отдих на московските партийни думбази, той реши да превърне Сочи в нещо от сорта на Аспен, Колорадо или Уислър, Ванкувър, макар че не е ясно как ще привлече степния руснак, дори и новозабогатял, да се стича в хилядни тълпи за алпийско скиорство. Заедно с олимпиадата обаче в Сочи се строи и особено разкошен дворец за него.

Олимпийската афера на Путин има и друг аспект – Сочи не е руски град, а черкезки. Сочи не е и град в конвенционалния смисъл на думата, а сбор от крайбрежни поселения, разтегнати на около 150 километра. Градът си остава черкезки чак до 1825, когато имперска Русия започва завоевателните си войни в Кавказ ( и на Балканите, разбира се). Черкезите, известни още и под името Адиги, за които българите имат само бегла и в повечето случаи негативна информация от времето на Отоманската империя, са древен народ, чиито корени са индо-европейски. Макар че днес те са преобладаващо мюсюлмани, в традициите на черкезките племена има връзки с древното гръцко и римско присъствие, както и с християнството. Както и в България, в земите на черкезите има долмени от най-ранните културни периоди в района.

Известната черкезка война срещу Русия се води цели четири десетилетия и завършва с прогонването на около един милион и половина черкези, 400,000 от които умират от глад, болести или в претъпканите с бежанци кораби. Тези масови избивания са признати днес от Грузия за геноцид, а черкезки организации в чужбина правят всичко възможно да обърнат внимание на външния свят към руските жестокости. Резултатът от тоя геноцид е фактическото унищожаване на Черкезия и диаспората на черкезките племена по целия свят. Днес значителни черкезки общности има в Турция, Сирия, Йордания, САЩ, Австралия и Западна Европа.

В България също се споменават около 500 души, които се считат черкези.От преселените в Молдавия черкези произхожда един от националните герои на Румъния, Михаил Черкез. Това е човекът който е приел сабята от Осман Паша (също черкез) при церемонията за предаването на Плевен. Около 3,000 черкези живеят и в Израел.

Тази диаспора е главната опасност от тероризъм по време на олимпийските игри, от която се страхува Русия. Очевидно ако Русия днес иска да си играе на империя,  много народи могат да й търсят сметка за стари и съвсем не толкова стари грехове, независимо от путинската бабаитщина.

Особено интересна е споменатата сума, която Путин е готов да хвърли за тая олимпиада, която повече изглежда на прищявка със солидна доза егоцентризъм. 30 или 40 милиарда долара, извлечени от недрата на Сибир,  са може би  разкош, който той може да си позволи,  но това са два пъти повече от изчисленията за АЕЦ Белене, които няма да бъдат извадени от бездънните недра на Сибир, а от бездъннитие джобове на българския данъкоплатец за следващия половин век. С други думи, ако идеята за референдум, подета от комунистическите рубладжии  суполучи, българите ще изплащат за поколения олимпийските прищявки на московския самодържец.