Лицата на дискриминацията

Дискриминацията има различни лица. Комисията за защита от нея излъчи неясни и противоречиви сигнали покрай изследването за „Стереотипите и предразсъдъците в учебниците и учебните помагала”. С това отгърна завеската пред едно от тези различни лица. Освен всичко друго, дискриминацията може и да е изопачаване на истината и нейна узурпация, смяна на смисъла и разместване на акцента. Ще се наложи ли да премълчаваме Ботев („но кълни майко, проклинай таз турска черна прокуда…”).

Естествено е литературното наследство да се разглежда в контекста на времето, когато е било създадено. Тогава е било едно, сега е друго. Изтекла е много вода. Нещата са се променили. Не е редно да се намира оправдание за избирателно разглеждане на нечие творчество или нечии дела. „Присъствие” е твърде неизчерпателен евфемизъм на „робство”. Едно друго присъствие се амбицира да се превърне в постоянно. В средата на миналия век то закотви България в историческо безвремие. Това се наричаше „дружба”. Някои продължават да си го наричат така и им е свидно.

Твърде елементарно е в „таз турска черна прокуда”, за която Ботев е писал в края на 19-и век, да търсим и откриваме с боязън етническа нетолерантност. Скудоумно е написаното тогава да се съотнася към съвремието.

Какво е общото между Гоце Делчев и предишния български президент. Общо няма, освен агентурното име на втория. В разгара на разкритието името на революционера стана неудобно за някои. Някъде по това време бяха посрещнали бившия министър-председател с песен за Гоце (имам предвид Делчев). Но премиерът взел да се мръщи и хората се притеснили. Дори май спрели да пеят. А дали не е било проведено и разследване кой е предложил да се изпълни „неудобната” песен.

Дискриминация спрямо националното съзнание е съзнателното фалшифициране на историята. Защото пример за точно това е да припишеш на Ботев, че изповядва нещо, за което не е имал хабер.

Трябва ли да ни е срам от Ботев, Левски или Гоце Делчев заради това, което са били и заради това, което са отстоявали. Трябва ли да ги премълчаваме, задето са загубили живота си посред нечие „присъствие”. Това е криво разбрана етническа толерантност, която се снишава пред собствената си история. Традиция в снишаването се е установила и по отношение на един коминтерновски продукт. Тук става въпрос за едностранна толерантност, макар и неетническа. От друга страна и днес в Македония да заявиш, че си българин, звучи като директна покана за дискриминация. Трупаното с години антибългарско бесовство продължава да ражда отровните си плодове.

Хилави са релсите, по които се движи влакът ни – не са устойчиви, разместват се. Не са положени върху ясна и здрава основа, а върху конюнктурна амалгама от предразсъдъци и избирателна гордост. Гордост в граници – случайно да не обидим някого.

Разбира се махалото се отклонява и в другата посока. Посока, която наистина е повод за срам. Защото точещите се върволици от автомобили, каруци и пешаци по време на т. нар. „възродителен процес” не биха могли да предизвикат гордост и задоволство, освен в нечие болно съзнание. Срам и състрадание са точните думи в случая.

Само че нещата си имат стойности и не е редно просто да се разместват, заместват или смесват. Да спестяваш примерно част от нечие литературно творчество от времето на османската империя като компенсация за „възродителското” бесовство от втората половина на 20-и век не е сериозно и не означава искрена етническа толерантност. Означава по-скоро механично, а не толкова осмислено действие.

Не е ли перфидна дискриминация да се цупиш докато пеят за Гоце Делчев, както и обида за личността и делото му, само защото чрез името му визираш друга личност.

Не е ли дискриминация спрямо всички българи да съобщиш, че осъществяването на „Южен поток” ще означава спонсорство за наш футболен отбор от ГАЗПРОМ. Сякаш това е най-същественото, а не параметрите на проекта и последствията от осъществяването му. Неетично е да натискаме чуждия педал за газ, към който насочват крака ни под носа на европейските ни партньори. Защото с партньори е по-естествено проектите и политиките да се координират. Неестествено е на една везна да се поставят националните интереси и ползата за футболен клуб. Такива асоциации са лековати и странни. Отсега е ясно, че феновете на въпросния клуб ще са фенове и на „Южен поток”

Елементарно е, но е и опасно. Има нещо общо с поставянето на наочници, за да няма отклонения в „неправилна” посока.

Три руски момичета нахлузиха качулки, за да протестират срещу предрешен избор. С оглед на това техните качулки бяха лишени от наочници. Съдът обаче ги обвини в хулиганство, мотивирано от религиозна омраза. Официална дефиниция може да се намери винаги и за всичко от определена позиция. Особено ако е в силата да е последна и неопровержима инстанция. Дали песента на момичетата е израз на религиозна омраза, оскверняване на православния храм или обида спрямо вярващите християни – не се наемам да твърдя. Но смятам, че част от дефиницията за дискриминация включва узурпация на истината.