Гари Каспаров, в. Дневник
Единственото изненадващо нещо при произнасянето на присъдата срещу Pussy Riot беше колко хора се направиха на изненадани. Трите млади жени са изпратени за две години в затвора заради пародията с пеене на анти-Путин "молитва" в храма "Христос Спасител". Затварянето им е следващата логична стъпка от системното настъпление на Владимир Путин против "действията срещу обществения ред" - широкият термин, с който Кремъл описва всяко публично демонстриране на съпротива.
За стоте дни, откакто Путин стана президент, бяха приети нови закони срещу демонстрациите и домовете на опозиционни лидери бяха претърсени. Това не са действия на режим, готов да прояви милост към всеки, който напада най-новия съюзник на Путин - Руската православна църква и нейният патриарх.
За съжаление не бях вътре, за да чуя присъдата, която съдийката чете няколко часа. Събралите се пред сградата правеха почти невъзможно да се влезе, така че останах до входа и отговарях на въпроси на журналисти. Изведнъж бях повлечен от група полицаи - практически бях отнесен, като всеки мой крак и ръка бяха хванати от по един полицай.
Те отказаха да ми обяснят защо ме арестуват и ме натикаха в полицейски микробус. Когато се изправих и отново попитах защо съм задържан, тези разбойници побесняха. Бях окован в белезници, душен и ударен няколко пъти от група униформени, преди да ме откарат в полицейския участък с десетки други протестиращи. След няколко часа ме пуснаха, като преди това ми съобщиха, че съм разследван за престъпление - нападнал съм полицай, твърдящ, че съм го ухапал.
Лесно е да се изсмееш на подобно шантаво обвинение, когато има толкова много видеозаписи и снимки на това как полицаите ме бият и дърпат. Но в страна, където могат да те тикнат в затвора заради песен, на човек трудно му става смешно. Ожулванията ми ще заздравеят дълго преди членовете на Pussy Riot да излязат на свобода и да видят отново малките си деца. В миналото критици и врагове на Путин бяха затваряни с различни подозрителни обвинения - от измама до тероризъм.
Но сега маските са свалени.
Колкото и да е невероятно, трите момичета от Pussy Riot станаха първите ни истински политически затворници.
Подобна арогантна стъпка трябва да предизвика тревога, но лидерите на свободния свят очевидно са способни за проспят всеки сигнал за пробуждане. Ако за правосъдната система това бе просто поредният случай, същото важи и за международната реакция. Говорител на администрацията на Барак Обама нарече присъдата "непропорционална", сякаш срокът затвор е единственият проблем с тази открита репресия срещу политическото говорене. Руската конституция може свободно да се прочете в интернет, но това си беше средновековен показен процес, който няма нищо общо с Наказателния кодекс.
На Путин не му пука какво казва западната преса или какво пишат в Twitter знаменитости в подкрепа на Pussy Riot. Това не са средите, от които той се интересува. В петък в. "Ведомости" съобщи, че бившият ръководител на Дойче банк Йозеф Акерман може да оглави руски държавен фонд, управляващ стотици милиарди долари. Докато банкерите и други от западните елити с готовност се редят на опашка за поръчки от Путин, ситуацията в Русия само ще се влошава.
Ако в Държавния департамент на САЩ са "сериозно загрижени" за свободата на словото в Русия, както твърдят, предлагам им да прекратят съпротивата си срещу закона "Магнитски" в Сената. С него ще се наложат финансови и визови ограничения срещу функционерите, които прилагат репресивния дневен ред на Кремъл. Растящата загриженост само подсилва факта, че нищо няма да бъде предприето.
Путин не се интересува изобщо от спечелване на PR битките в западната преса или дори да се включва в тях. Той и приближените му се интересуват единствено от пари и власт. Днешните събития показаха ясно, че те ще се борят за тях, докато руските затвори се препълнят.
Живеещият в Москва Гари Каспаров е лидер на опозиционната организация Граждански фронт и председател на базираната в САЩ Фондация за човешки права. Коментарът му е публикуван в The Wall Street Journal.