Петя Владимирова, http://www.dnevnik.bg/Поне двама съдии в Софийския градски съд (СГС) до четвъртък са отказали да поемат делата, разгледани от второинстанционния съдебен състав, председателстван от уволнената (впоследствие) съдия Мирослава Тодорова. Основанията, с две думи – че делата са били вече решени от законен съдебен състав в СГС, а всяко дело може да се решава само един път в една и съща съдебна инстанция.
На 16 август председателката на наказателното отделение на СГС Петя Крънчева потвърди пред "Дневник", че започва преразпределяне на 20 разгледани от СГС като втора инстанция дела с мотива, че вече уволнената съдия Мирослава Тодорова, която е председателствала състава,
не може да подписва взетите по тях решения. Тогава Тодорова изпрати изложение до председателката на СГС Владимира Янева и председателя на ВКС проф. Лазар Груев с позоваване на две тълкувателни решения на ВКС, според които: когато член на съдебния състав е възпрепятстван да сложи подписа си, решението може да бъде обявено с подписите на другите двама съдии. Става дума за 20 дела, по които тричленният състав с докладчик съдия Тодорова е провел тайното съвещание в открито съдебно заседание в присъствието на страните, на което взел решението за всяко дело и е оставало то да бъде обявено.
Опитът ни да разговаряме с г-жа Владимира Янева какво следва оттук нататък остана без резултат.
Председателката на СГС : «Аз, разбира се, й вярвам»
«Действително тези дела, както тя (Мирослава Тодорова – б.а.) твърди, и аз, разбира се, й вярвам, са били произнесени в този тричленен състав какво да бъде решението, което да се вземе.» Това са думи на Владимира Янева пред електронния сайт «Правен свят», който информира за отводите на съдиите Весислава Иванова и Владимир Астарджиев и съобщава мотивите им.
Цитатът казва всичко. Първо, налице е признанието, че делата са решени. Но симптоматична е вметката: «...и аз, разбира се, й вярвам.» Нито дума за протоколите от съдебните заседания! (Ами откъде накъде ще се вярва на протоколите, ако има съдии, който не си четат делата и пишат каквото както дойде...!)
Законът: Протоколът е доказателството
По наказателните дела второинстанционният съд се оттегля на съвещание и преценява дали веднага ще прочете присъда или не. И това се отразява в протокола. Протоколът е единственото доказателство какво е станало в съдебното заседание. А не махленското «аз й вярвам, разбира се», което може да се чете и като «вярвам й, ама все пак», сякаш си говорим на пазара, а не за правораздаване. Затова е важна вметката за «вярването» - тя отразява манталитет! Който е много далече от съдийския. Отразява волунтаризъм, от който се храни произволът, както ще видим по-нататък.
Само некомпетентност или нещо повече
Преразглеждане на решени дела отразява преди всичко неразбиране от председателя на съда на собствената му власт, каквато му я е предписал законът. А точно според закона административният ръководител не може да се меси в съдебния процес. Очевидно Владимира Янева смята, че може. Съобщава пред «Правен свят», че се консултирала с "четирима-петима колеги" и с председателя на Наказателното отделение на Върховния касационен съд Гроздан Илиев, който й казал – да, преразпределете делата. Но не съобщава формата на консултациите – в коридора ли, по телефона ли, на улицата ли...
И вече с този картбланш председателката на СГС смята, че може да решава какво да прави с тези 20 дела. Които не са нейни, а са на съдебния състав, който ги е разгледал и решил – това казва законът! За разлика от централизираната прокуратура съдът няма началник, а има по-горна инстанция, която преценява дали правилно е приложен законът или не. Следващата инстанция, в случая ВКС, ако делата отидат там, ще прецени дали актовете са законни. Председателят на СГС (и на всеки съд) няма тази власт. Може само да назначава администрацията и да осигурява на съдиите добри условия за работа.
Неудобно ми е да пиша такива азбучни неща!
Но по-обезпокоително е друго: Щом като Янева употребява превратно административната си власт в такъв чувствителен момент (когато е публично известно, че Мирослава Тодорова няма да си мълчи, а реагира, и то още на 16 август с писменото си изложение срещу преразпределянето на решените дела, а реагират и другите двама съдии от тричленния състав), питам се:
какво ли става по други случаи, за които няма публичност
за конфликтност между закона и употребата на власт от председателя! Защото, повтарям, посочените "аргументи" за това конкретно пререшаване на дела отразяват манталитет, а не случайност.
Ето защо
съдиите, които си правят отвод, нямат друг шанс
Алтернативата им е да извършат нарушения. На практика те са склонявани към това – ще го кажа трети път: преразглеждане на решени дела в същата съдебна инстанция не е позволено от закона. На това основание актът може да бъде обявен за незаконен от по-горната инстанция и тогава мазалото, сътворено от ръководството на СГС, става непробиваемо. Доводът на Янева, че няма кой да напише мотивите, понеже докладчикът (Тодорова) междувременно е уволнен и се намира «извън Съдебната палата» (фиксацията в местонахождението "извън" е интересна!), е оспорим, тъй като решенията са вземани единодушно от тримата съдии и старшият по ранг може да ги напише – това предлага Тодорова в изложението си до Янева и ВКС.
Отказ от правосъдие
Съдиите, които си правят отвод, се обръщат и към Инспектората на Висшия съдебен съвет да се намеси, иначе в СГС ще се стигне до отказ от правосъдие
Моля читателите да си представят следното: съдебен състав от трима съдии кротко иска да си напише решенията, да не се създават проблеми, а да се решат възникналите с уволнението на Тодорова. По тези 20 дела има и подсъдими, има и пострадали. Много често чуваме политически лица да говорят, че трябва да сме загрижени за интересите на жертвите на престъпленията. И вместо да се решат проблемите на тези хора, което е изначалният, изходният принцип на правото, се създават нови! Защото съдиите, които оттук нататък ще поемат евентуално тези 20 дела, едва наесен ще могат да ги прочетат, понеже сега са в отпуска. И едва след това ще започнат да ги гледат.
Тъй че изводът, който аз правя( и който всеки би направил с ръка на сърцето впрочем), слушайки напоителните уверения за загриженост на властта за правосъдието, за правата на жертвите (по вътрешния министър Цветанов), за необходимостта от съдебна реформа в името на ускоряването на процедурите и тъй нататък, е извод за едно
голямо, всеобемащо, отчайващо лицемерие
Не вярвам, за разлика от мнозинството магистрати, с които говоря, всичко описано дотук да се дължи само на некомпетентност. Не е възможно злоупотребата с власт да се дължи само на незнание на закона. Целта е да бъде елиминирана, ликвидирана като професионално присъствие една съдийка и тя да се намери «извън Съдебната палата» завинаги и окончателно. За да не пише повече писма до ВСС за придобиващите крайморски имоти за крайно нуждаещите им се роднини, за купуващите си гласове във ВСС чрез Красьо Черния кандидати за постове в съдебната система, за поръчките, за слугуването, за безпринципните решения и роднинските назначения...
Протести и безредици за проблеми като описаните дотук по правило не се случват, спокойствието е гарантирано.
Щом като няма реакция от от компетентните да реагират (сякаш няма Инспекторат, Върховен съд, Висш съдебен съвет) и няма кой да спре профанизацията на правото, значи целта на произвола е от такъв разряд, че изключва априори дебата по същество.
Остава коментарът.