Лошо предчувствие за още тъпи дни на здравната система

"Щастието не е нищо друго освен добро здраве и лоша памет", казва Албер Швайцер, немски лекар, философ, теолог и музикант, роден през 1875 г. Освен че е носител на Нобеловата награда за мир през 1952 г., той създава със собствени средства безплатна болница в селцето Ламбарене (намиращо се в днешен Габон), където прекарва последните си десетилетия, за да оказва безкористна медицинска помощ на местното население.

Щастието в страната ни е трудно постижимо, а при здравословен проблем – направо невъзможно. От дълго време състоянието на здравеопазването ни се влошава. Първоначално системата затъваше от година на година. После - от месец на месец. В последно време деградира от ден на ден. Това не е изненада. Отдавна е необходимо радикално хирургично лечение, а се полагат единствено палиативни грижи.

Въпреки рекордната смяна на министри в сектора през последните три години не станахме свидетели на позитивна промяна. Серията рокади завърши с "тежката артилерия на ГЕРБ" Десислава Атанасова. Почти сигурно е, че на нейното присъствие ще се радваме до края на мандата на ГЕРБ.

До болка стана ясно, че смяната на министъра не е магическата пръчка, която ще реши проблемите на системата.

Драмата на здравеопазването е липсата на реформи

Реформа не означава промяна заради самата промяна. Означава всеки лев, вкаран в системата, да дава резултат, равен поне на лев. Реформата винаги пести пари, защото прави публичните системи подконтролни и ефективни. Затова хората правят реформи.

Властта не успя да разбере това. Дори бледите опити за промяна се провалиха. Преди дни министър Атанасова спря проекта за изграждане на интегрирана електронна здравна система, като евентуално през есента ще бъде обявена нова поръчка. А преди това министър Константинов замрази проекта за електронна здравна карта на своята предшественичка Анна-Мария Борисова и го замени с проекта за интегрирана информационна система. Обещаните диагностично свързани групи, които да заменят недостатъчно гъвкавите и недофинансирани клинични пътеки, също не се виждат на хоризонта.

Ако не правиш реформи, когато моментът го налага, предизвикваш катастрофа. При липсата не само на реформи, но и на каквото и да е действие от страна на правителството, министерството, здравната каса и лекарския съюз се стигна до настоящата катастрофа в здравеопазването.

Разрухата блесна в псевдопрессъобщение, разпространено от вече бившия PR специалист на "Пирогов", в което се казва: "Тази сутрин проф. Димитър Раденовски, изпълнителен директор на "Пирогов", се събуди с лошо предчувствие за тъп ден... Професорът съвсем се вкисна, когато жена му сервира закуската. Мъка – само две детски главички. И кръвта в чашата му – от старци разбойници." 

В такава среда тъжните изводи като този на проф. Аврамов: "В България основен съюзник на рака е здравната администрация", изглеждат безсъмнени.

Здравеопазването е в колапс и всички страдат 

Страда правителството, защото въпреки усилията си не успява да спести пари от сектора. Причината е, че нереформираните системи имат свойството да поглъщат все повече и повече пари (там, където няма контрол и отговорност, се краде). А пък когато опитите за ограничаване на средства без реформа стигнат до крайност, обществото се възпротивява. Примери в това отношение са въведеният и отменен 8 месеца по-късно лимит за лечение на деца и скорошните промени в механизма за снабдяване с лекарства, предназначени за ветераните от войните. Благодарение на организациите на военноинвалидите и ветераните от войните институциите бързо разбраха, че не е добра идея ветераните (най-младият от които е на 87 години) да заплащат лекарствата си в аптеката и след това да обикалят агенциите за социално подпомагане, за да си възстановят средствата.

Правителството е вдигнало ръце и е вложило енергията си единствено в това да намали парите, наливани в тази черна дупка. Пресира системата, вместо да я реформира. Поредният министър, разбрал, че дори да иска да проведе реформи, няма подкрепа за това, прави едно от две неща – опитва се да запази добрите си отношения с гилдията, защото знае, че скоро ще се върне в редиците й; или прави имитационна магия за отстояване на политическия си авторитет с надеждата, че той ще му донесе нова позиция.

Страдат лекарите, работещи в лоши условия за ниско заплащане. Потънали в административна вместо в диагностична работа, приемайки се за неразбрани и неоценени, те изливат фрустрацията си върху пациентите. Само че пациентът не може да избяга в чужбина - НЗОК, макар и противозаконно, пак заради липса на средства, ще откаже да му издаде необходимия за лечение в чужбина формуляр Е112/S2.

Повечето от лекарите, останали да практикуват в тези условия, рано или късно забравят Хипократовата клетва и губят хуманността си. За тях е неразбираемо решението на испанските им колеги, които заявиха, че ще продължат да оказват безплатна медицинска помощ на нелегалните имигранти, като по този начин ще нарушат приета от правителството мярка за ограничаване на разходите. За нелегалните испански имигранти от 1 септември тази година безплатна ще остане спешната помощ, проследяването на бременност, раждането и следродилните грижи, както и здравната помощ за непълнолетните. Неща, на които здравноосигурените български пациенти могат да се надяват само след допълнително заплащане.

Въпросът за здравеопазването е въпрос за живота и смъртта. А борбата помежду им е най-видима за пациента - най-крехката, уязвима и страдаща част от системата. Болният е поставен в ситуация да се бори не за оздравяването си, а за лечението си.

Нечовешки усилия му струва да се добере до своевременна и адекватна медицинска помощ

каквато му се полага по закон. Ако общопрактикуващият лекар не му откаже направление за специалист поради изчерпан лимит, то специалистът ще му откаже скъпоструващо изследване или болницата няма да го приеме поради задлъжнялост или липса на легла. За да оцелее, пациентът започва да подкупва, да се кара или да се сприятелява със съответния медицински персонал в борба да получи полагащото му се лечение.

На фона на ежедневната пациентска битка със здравословния проблем и най-вече със здравните институции положението на министерство и лекари не изглежда така трагично. При тях липсва беззащитността.

Единственият изход от създаваната с години трагична ситуация е замяната на поединичното спасяване с индивидуална отговорност. Системата създава условия или не, но всеки сам избира себе си. В легендарната си реч в Аспен, Колорадо, произнесена в революционната 1989 година, Маргарет Тачър по този повод казва: "Демокрацията изисква ограничаване на властта на правителството, пазарна икономика, частна собственост – и онова чувство за лична отговорност, без което никаква демокрация не е възможна."

Всеки от нас сам решава дали ще върши работата си съвестно, правейки възможното да преодолее условията; или ще я претупва, оправдавайки се с тях. Може и да хленчи; може, ползвайки бъркотията, да краде. Може, накрая, да показва чрез личния си пример как трябва да се случват нещата. Работещите в здравеопазването трябва да преодолеят собствената си пропаганда, че в техния случай е различно.

Дори оптимистично да предположим, че следващото правителство направи всички необходими реформи по възможно най-добрия начин, здравеопазването пак няма да работи качествено в идните 20-ина години. Правилата са важни, но системата – това са хората в нея.

Необходим е личен положителен пример

Теодора Захариева показа, че това е възможно. Борейки се за себе си, тя даде личен пример и постигна победи за всички.

Гласове на смелост и отчаяние се надигат и сред лекарите. През август 2010 г. д-р Владимир Атанасов пое своята част от отговорността и открито заяви, че в управлението на здравеопазването цари олигофрения. "Сегашните чиновници не четат собствената нормативна продукция, която бълват и която е пълна с противоречия. Самите те не са наясно какво да правят. Че няма пари, няма. Но вместо да питат какво може да се направи, казват, че сме крадци и престъпници", каза още той в интервю за вестник "24 часа". Само преди около три месеца д-р Атанас Кацаров, детски травматолог в "Пирогов", заяви пред bTV: "Не мога да правя непрекъснато компромис със съвестта си и със здравето на децата. Да треперя всеки път дали ще увредя някое или не. Как се живее с това години наред, знаете ли?".

Ако тези гласове се умножат, позитивната промяна ще надделее над статуквото. Надеждата е такива хора да се намерят във всички части на системата. Защото, ако това не се случи, не след дълго катастрофата ще се превърна в Армагедон - в "края на дните".

Алберт Швайцер казва: "Личният пример не е просто най-важното средство, с което можем да влияем на другите. Той е единственото средство." А той знае за какво говори. Доказал го е с личен пример.