Да ти се обади Путин по телефона

Тайно си мислех, че съм разбрала Владимир Путин. Прекарах години в изучаване на интервютата му, на речите му, на звучащите му като реклами заявления, и той изглеждаше плосък и сив. Някои хора настояваха, че притежава някакво тайно измерение, други, че има чар – аз не видях никаква следа от това.

Никога обаче не съм говорила с човека като журналист - изглежда бях попаднала в черния списък на Кремъл от самото начало на управлението му – не можех да получа дори и акредитация за пресконференция.

И изведнъж, преди седмица, му се развиках. Бях уволнена от позицията си на редактор в уважаваното научнопопулярно списание "Вокруг света", след като отказах да изпратя репортер да отрази полета на Путин със застрашените сибирски жерави. На следващата сутрин чувствах махмурлук и лек световъртеж.

Телефонът ми иззвъня и глас на мъж ми каза да изчакам. Слушах тишината около две минути и бях на път да затворя, когато друг мъжки глас заяви "Не затваряйте. Ще ви свържа." Избухнах: "Не съм ви молила да ме свързвате с никой? Защо трябва да изчакам? С кой ще ме свържете? Ще се представите ли?"

"Путин, Владимир Владимирович," отвърна гласът на президента на другия край на линията.

"Чух, че са Ви уволнили," продължи той, докато аз си мислех какво да кажа и да дам да се разбере, че случващото се може би е нечия шега. "Без да искам станах причина за това. Трябва да знаете, че усилията ми за запазване на природата нямат нищо общо с политиката. За съжаление, за човек в моята позиция е много трудно да се прави разлика между двете."

Това беше типична фраза за Путин – търсеща симпатия и съвсем леко критикуваща президентската администрация. "Ако нямате нищо против, предлагам да се срещнем и да говорим по този въпрос," заяви той.

"Нямам нищо против. Но как да знам, че това не е шега?". Путин обеща, че ще ми се обадят и ще уредят срещата.

 

Седмица по-късно чаках Путин в Кремъл. Той винаги закъсняваше за срещи – чакане от рода на четири часа е нещо нормално, шест и повече часа не са нещо нечувано. Бях си донесла книга за четене. Исках да си донеса собствената книга, неофициалната биография на Путин, но приятелите ми и семейството ме умоляваха да не го правя.

Четох прекрасната книга на Петер Матиесен за жеравите "Птици на рая: Пътуване с жеравите." В увода писателят цитира свой съсед: "Кой го е грижа за жеравите?". Матиесен обяснява: "Както много хора по много от континентите, мен наистина ме е грижа за жеравите и тигрите. Те не са само величествени и вдъхновяващи животни, но са и символи на всичко, което се губи."

Проблемът ми с интереса на Путин към жеравите и тигрите – също така и полярните мечки и снежните леопарди – е че той изглежда се интересува от тях като символи на властта му. Той избира най-големите хищници и най-големите летящи птици да доминират пред камерите, за да покаже, че не само е президентът, но и царят на джунглата.

"Харесвам котенца, кученца и малки животни," информира ме Путин в началото на разговора ни, на който присъства и бившият ми работодател, собственикът на издателска къща "Вокруг света". Той заяви, че смята, че публичните му усилия в полза на застрашените видове помагат за привличане на вниманието към важни проблеми. "И аз лично измислих проекта със сибирските жерави."

Това беше нещо ново за мен. Проектът за връщане на популацията на сибирските жерави е от 70-те години, когато Путин е бил млад член на КГБ. Той ми обяснява, че е чул за програмата преди няколко години и е разбрал, че тя е загубила финансирането си – така че неговата идея е била проектът да се финансира отново.

"Така," каза Путин, обръщайки се към мен, "сигурен съм, че ще ми кажете причините за отказа Ви да изпратите репортер, но направихте грешка. А Вие..," обърна се той към бившия ми шеф,"...също направихте грешка, че я уволнихте. Разбира се, трябва да има дисциплина в списанието, точно както трябва да има и в армията."

 

Сега изглежда настъпи шансът ми да предам посланието си. "Владимир Владимирович, съгласна съм с всичко, което казвате, за важността на привличане на вниманието към тези проблеми, и за потенциала, който има президентът за влияние върху проекти за опазване на околната среда," казах аз. "Но, за съжаление, редът по който се случват нещата в тази държава означава, че в момента, в който участвате, Вашата личност става по-важна от каузата. Вероятно сте наясно, че когато сложихте сателитен нашийник на сибирския тигър, той всъщност беше взет назаем от зоопарка в Хабаровск. А когато сложите нашийник върху полярната мечка, тази мечка беше хваната няколко дена преди това и бе държана силно упоена, докато пристигнете..."

"Разбира се, има ексцесии!", прекъсна ме Путин с усмивка. "Назначил съм хора да се грижат за това. Но е много по-важно, че привличам внимание към тези проблеми! Разбира се, леопардът е бил упоен," казва той (аз не споменах никакъв леопард). "Това, което е важно, е че аз съм този, който измисли целия проект с леопарда! И тигрите. След като го направих, 20 други държави с тигри започнаха да работят по проблема. Разбира се, че има ексцесии," повтори той. "Например като онзи път, когато се гмурнах за амфората."

Не вярвах, че той ще бъде човекът, прокарал аналогията с амфората. Преди около година Путин позираше пред камерите, след като изплува от дъното на Черно море с две древни амфори – за които скоро след това стана ясно, че са били сложени специално, за да бъдат намерени от него.

"След това всички започнаха да пишат, че амфората е била заложена. Разбира се, че е била заложена! Не се гмурках, за да издуя хриле," каза той. Помислих си, че с това имаше предвид някакъв морски еквивалент на самохвалство. "Гмурках се, за да привлека внимание към историята на това място. А после всички започнаха да пишат, че съм изплувал с амфората като някакъв глупак. Но някои хора започнаха наистина да четат по история."

 

Той се обърна към издателя ми и настоя да разбере, дали той е готов да ми върне работата. Издателят ми каза "да".

"Но има още едно нещо," казах аз, когато Путин се обърна към мен. "Казахте, че списанието трябва да бъде ръководено като армия. Не трябва да е така."

"Зависи от армията", намигна ми Путин. Той обича да намига.

"Не, не трябва. Списанието не трябва да бъде като армията." Бях на път да цитирам руския закон за медиите, който ясно забранява на издателите да се намесват в редакторската политика, но Путин изведнъж стана сериозен и се изправи.

"Стига ми толкова с това," казва той студено. "Ще обсъдим този проблем друг път."

Срещата продължи 20 минути. Какво научих? Че човекът, който описвам в книгата ми – плитък, самовглъбен, не особено проникновен, и изглежда доста зле информиран – е наистина човекът, който управлява Русия, доколкото Русия се управлява изобщо.

Беше ми трудно да повярвам, че той изглежда не е бил предупреден, че съм написала много критична книга за него, която е била публикувана открито почти навсякъде по света с изключение на Русия. Изглежда Путин, който получава по-голяма част от информацията си от телевизиите, които той доминира, неволно предложи работа на един от най-острите си критици. Да, аз заемах тази позиция преди – но ако я приемех сега, щях да го направя като назначение от Кремъл.

Точно поради това казах "не".