Случаят Опиц, или какво трябваше да поискаме

"Хладнокръвен убиец" или "жертва, справедливо самозащитавала собствеността си". В тези две крайности вече над седмица текат дебатите около случая с Йордан Опиц, убил 25-годишния Мариан Янчев – наркозависим и по предположения влязъл да краде в кооперацията на Опиц. Вече втора седмица огромна обществена енергия, публикации, интервюта, коментари се люшкат между това трябва ли Опиц да бъде помилван или пък присъдата му от 5 години затвор е дори недостатъчна.

Приведени бяха аргументи и за невиността, и за виновността на Йордан Опиц. Но за съжаление обществената енергия се концентрира единствено върху конкретния казус, не излезе извън неговите предели, подмина основния, първичния проблем.

"Защо докарахте Йордан Опиц дотук? Защо докарвате хората по принцип до тук? Защо ги тласкате да са престъпници, затворници?" В търсене на отговорите на тези въпроси вероятно биха могли да се обединят и защитаващите и обвиняващите Опиц. Би било смислено въпросите да бъдат зададени пред вратите на МВР, съда и прокуратурата.

Че Йордан Опиц би трябвало да понесе отговорност за извършено от него убийство трудно може да се спори – отнет е човешки живот. Това не е спорният въпрос.

Не е ли по-смислено да се попита МВР, съда и прокуратурата защо Мариан Янчев е без присъда, а той е добре известен на полицията. Защо много други като него са без присъди. Защо хората трябва да бъдат докарани до такива предели или по-точно безпредели, при които могат да убият.

Защо не се пита и къде са присъдите за други подобни случаи? За убийства при катастрофи например.

Какво стана с пияния полицай, който през 2003 г. уби тричленно семейство на пешеходна пътека в столичния квартал "Дружба"? Или с десетки, ако не и стотици примери на причинили смъртта на деца по пешеходни пътеки? С политици и известни личности, убили след катастрофи? А с популярните "братя Галеви" и кой ли още не – списъкът е безкраен?

Не беше ли сега подходящият момент за тези въпроси? Не можеше ли обществото да пита защо полиция, прокуратура и съд не си вършат работата, а енергията да не бъде пиляна в това виновен или невинен е Опиц, трябва ли да излежи присъдата си или не.

Издържа ли тезата, че Опиц не трябва да излежи наказанието си...защото друг – Мариан Янчев, не е бил наказан?

Утре ще протестираме ли и ще искаме ли помилване пък на друг, извършил престъпление, защото Опиц не е излежал присъдата си? Ще оправдаем ли например родители, роднини, приятели на Янчев, ако те решат сами да раздават правосъдие? Или родители на убити на пешеходна пътека деца. И докъде можем да стигнем в тези оправдания, желания за помилване.

И ще се изненадаме ли ако казус, подобен на този с Йордан Опиц, се възпроизведе отново.

Може би няма да се изненадаме, а отново ще възкликнем – системата го докара дотук. А докога ние ще допускаме системата да ни докарва? Докога ще пилеем енергия?

Докога няма да задаваме правилните въпроси на правилните места?

И не трябва ли да искаме всички да излежават присъдите си? Присъди, налагани след като МВР, прокуратура и съд са си свършили добре работата. Не трябва ли и привърженици, и опоненти на Опиц да поискаме това?

Уж елементарно – системата да работи.