Агенти на ДС представляват българските журналисти

Контролът върху печата и електронните медии беше специална задача на отдел "Печат" към ЦК на БКП. Държавна сигурност отговаряше за надеждността на кадрите в телевизията, радиото и вестниците. За да стане човек журналист преди 10 ноември 1990 г., той трябваше да е добре проверен и правоверен на комунистическата идеология.

Когато днес прочетете в биографичните данни на известни имена в журналистиката фразата "завършил журналистическия факултет на СУ", знайте, че става въпрос за отроче на правилно комунистическо семейство, което е получило добра характеристика от съответния ГК на БКП.  Това не пречи на десетки випускници на пропагандното марксистко-ленинско  учебно заведение ФЖ към СУ днес да се пишат демократи, атлантици и почитатели на западната демокрация.

Сред слушалките на ДС са били такива известни имена като Иван Гарелов, който водеше "Панорама" години наред, Георги Коритаров, журналист в "Демокрация", после в "Свободна Европа", БиТиВи и Нова тв, Божана Димитрова, която всеки петък с топъл глас пускаше Дунавското хоро на стотици хиляди слушатели на "Хоризонт" и те я приемаха като институция, и много други. Общо взето, тези хора са донасяли за колегите си, но днес носят от девет кладенеца вода да изкарат, че не е било така.

Веднага след 10 ноември агентите на ДС в медиите получиха нова задача - да заемат възлови места в новите медии, които започнаха да се появяват. На някои от тях им бяха дадени и пари, за да стартират частни радиа, телевизии и вестници.

Ето примери: едно от първите музикални радиа - FM, бе представено като триумф на пазарната икономика и демокрацията. Всъщност начело другарите от ДС сложиха своя агент Петър Пунчев, наляха му пари и колелото се завъртя. По същия начин се появи и "Дарик" - радиото, което днес раздава награди "политик на годината", дава директиви в общественото мнение и играе роля на институция. Начело на това ново радио застана друг агент на ДС - Радосвет Радев.

Трети човек на ДС - Константин Тилев оглави пък друго музикално частно радио. Тези медии с назначени шефове от ДС нямаха през годините никога проблеми - финансови, лицензионни и други. Те бяха добре при  всяка власт. Защото всяка власт се формираше от ДС ядра - и в парламента, и в Министерски съвет.

Подобно е положението и нароилите се честни телевизии-кабеларки. Тези, които имаха по-политическа, публицистична физиономия, задължително имаха за основни водещи, както и за шефове най-често агенти на ДС.

Така е с телевизия "7 дни", чийто първоначален и дългогодишен собственик  и шеф бе Георги Агафонов - сътрудник на 3-то управление на ДС. В тази телевизия дълги години обществено мнение формираха Николай Конакчиев - сътрудник на 2-ро управление на ДС, Борислав Джамджиев, сътрудник на 6-о управление на ДС, както и Велизар Енчев, сътрудник на 1-во управление на ДС.

Телевизии като "Европа" или "тв7" също са гарнирани с агенти - Веселин Дремжиев в "тв7" и Георги Георгиев в "Европа". В други кабеларки като СКАТ дори циганското предаване "Чае Шукарие" се води от бивш агент на ДС - Найден Рангелов, там е намерил подслон и доносникът Енчев. Собствениците на тази телевизия имат обвързаност с бившите служби и комунистическата номенклатура и стартът на тази телевизия е свързан с фалитите на една от бургаските банки.

По начало тръгването на частните медии след 1990 г. винаги опира до тъмни и неясни финансирания. Много от тях стъпваха на пари от банки, които след това фалираха, завличайки парите на милиони българи. Една от мощно рекламираните пресгрупи - "168 часа", беше финансово обвързана с банката на Моллов - Първа частна банка, която фалира и отнесе левчетата на много нашенци. Телевизията на Агафонов се опираше на банка "Славяни", също отишла в небитието заедно с парите на вложителите. Телевизията на разследвания за далавери и укриване на доходи бургаски новобогаташ Валери Симеонов - СКАТ, не прави изключение от сценария на ДС - там парите за старта са от банка "Пеков", която изгърмява и отнася паричките на много бургазлии, но дава медийно бъдеще на телевизия СКАТ.

Начело на първия частен всекидневник, налаган с много реклама - "24 часа", застана през 1990 г. не друг, а агентът на ДС Валери Найденов, който прескочи на тази длъжност от поста зам.главен на "Работническо дело", прекръстен на "Дума" днес. Не можеше и да бъде другояче. Дърпащото конците ядро на комунистическата номенклатура и на тайната политическа полиция на Живков държеше на тези постове да застанат техни другари. И нямаше празно през годините.

Другарите от ДС бяха преценили още през 1989 г., че идва епохата на т. нар. независими вестници, които няма да се водят издания на политически сили, но ще прокарват по-добре от тях политическата линия на БКП-БСП.

Двата водещи всекидневника, които се направиха на надпартийни и независими - "24 часа" и "Труд", бяха дадени на  агенти на ДС - Валери Найденов и Тошо Тошев.

На Тошев му осигуриха и безболезнено и грабителско приватизаране на органа на профсъюзите, за да стане нашият човек и капиталист. За агента на комунистическите служби са допустими всякакви роли - идва капитализъм, ще бъдеш капиталист. Но вестникът ти ще следва линията на партията майка, която те е откърмила. Така беше и в "24 часа", и в "Труд" през годините.

Всички опити новопоявилата се антикомунистическа опозиция да завземе политическа територия, бяха парирани от двата органа. Чрез насочена информация, цензуриране и тенденциозни внушения се даваше път на "правилни" опозиционери, които БКП и нейният апарат на ДС са одобрили. По-късно и двата вестника по странно съвпадение бяха купени от съмнителната групировка ВАЦ, за която има доста информация, че е с корени в ЩАЗИ. Така беше осигурено доминирането на тези два всекидневника и днес.

И в момента вестник "Труд" е най-верният проводник на линията на бившата комунистическа партия сега - социалистическа. Вярно е, че Валери Найденов вече не е главен редактор и съдлужник в "24 часа", но Тошо Тошев е. И при това той като агент -ветеран оглавява и казионната организация, която се нарича помпозно "Съюз на издателите в България".

В управата на този съюз можем да видим отново тежката сянка на ДС и на червената върхушка. Ето състава на този ченгесарски съюз: председател Тошко Николов  Тошев, сътрудник на 6-о управление на ДС, псевдоним "Бор", зам.-председатели: Венелина Гочева, Валери Запрянов, Иво Прокопиев, Светлана Шаренкова. Нека ги анализираме - от четиримата замове само Гочева не е свързана  плътно с комунистическите служби и номенклатура.

Валери Запрянов е бивш кадър  на "Работническо дело" , здрав марксист -ленинец, доказано наш другар, на когото през годините на демокрациятаму беше възлагано да оглавява Канал 1 заедно с агента на ДС Пенчо Ковачев, днес водещ журналист в "24 часа", както и вестник "Стандарт". Днес на Запрянов е поверено от партията да прави списание "Тема", за което се знае , че се прави с парите на руския петролен магнат Денис Ершов, изгонен  от България през 1999 г. заради връзки с международни аферисти.

Иво Прокопиев е млад, за да бъде агент на ДС, но младостта не му е попречила да се включи здраво в приватизацията у нас по времето на Костов, когато бяха разкостени над 3000 водещи предприятия на България, строенни с потта не на номенклатурата, а на народа. Няколко от тези сладки хапки преминаха в ръцете на Прокопиев по един неясен и тъмноват начин. А когато говорим за четвъртия член на масонската ложа на издателите - Светлана Шаренкова, е по добре направо да говорим за Димитър Иванов, един от последните шефове на 6-и отдел в 6-о управление на ДС. Шаренкова е негова сянка в живота и издателската дейност от години.

Ето я картинката на висшите ръководители. За видим кои са в управителния съвет: Сашо Дончев - издател на в. "Сега", Степан Еремян,управител на издателски къщи "Марица" и "Струма", Тодор Батков, издател на в. "Стандарт", Петър Манджуков, управител на "Прес" ООД, Валентин Панайотов, издател на в. "Пари", Николай Даковски, издател на в. "Новинар", Аксел Шиндлер, главен управител на Вестникарска група "България".

От тези седем души двама са били агенти на ДС - Тодор Батков, на 3-о управление, и Петър Манджуков - на първо. Степан Еремян е бивш отговорен секретар на "Работническо дело", а Сашо Дончев е надежден кадър на комунистическата номенклатура даже на БКП, а на право на КПСС. Представител на руските газови интереси в България и неговото присъствие в този съюз, той може да се брои от квотата на "Газпром".

Вестник "Новинар" е на практика собственост на Антоан Николов, бивш председател на Софийския общински съвет в годините, когато беше приватизирана под масата огромна част от софийските общински имоти. Валентин Панайотов също е здрав кадър на партията-майка, преди 10 ноември е шеф - отдел в органа на ЦК на ДКМС "Народна младеж". Днес, когато чества рожденият си ден, на луксозните му партита в резиденция "Лозенец" редовен гост е и президентът-агент Първанов - Гоце.  

Този съюз на комунистически номенклатури и агенти на ДС днес се опитва да представлява българските журналисти. Опитва са дава тон, да определя линии и да раздава осъдителни присъди спрямо всички други журналисти и политици, които не са от тяхната черга - чергата на комунистическата тайна полиция, която затри съдбите на стотици хиляди българи през ерата на комунистическия репресивен строй. 

Това дразни много редови, особено по-млади журналисти, но те пазят хляба си и мълчаливо предпочитат да служат на старите ченгета. Според новоизбрания председател на СЕМ Георги Лозанов устойчивото присъствие и влияние, които сътрудниците на ДС имат в българските медии, има определен деморализиращ ефект.