Свободата днес и тук 15 Февруари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Рекапитулация преди началото на съдебната битка по проекта

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Илин Станев, Капитал


В последните две седмици е очевидно, че правителството започва да изпада в паника около проекта АЕЦ "Белене". Премиерът нарече иска от 1 млрд. евро на руската "Атомстройексперт" (известен от година) вероломен, по-късно Бойко Борисов предупреди руския президент с неприятно посещение в България, a министърът на финансите Симеон Дянков заплаши да напляска руснаците.

Тази седмица кресчендото се прехвърли към разследване за това как е заченат проектът, след като логично европейската служба за борба с измамите с евросредства отказа на премиера да поеме случаят. Стигна се до абсурда изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов (бивш депутат от ГЕРБ) да намекне, че бившият министър на икономиката и енергетика Румен Овчаров е някак си съпричастен към побоя над бившия изпълнителен директор на атомната централа Александър Николов в края на миналата година. После се оказа, че основният заподозрян е бил бившият депутат от ГЕРБ Николай Коцев.

Последното развитие е създаването на временна анкетна комисия в парламента, която да разследва корупцията по високите етажи във властта, оглавена от Яне Янев. Основното разследване ще се върти около АЕЦ "Белене" и другите енергийни проекти. Янев стана особено популярен, след като през 2003 г. пусна димка по време на областна конференция на СДС, а по-късно като лидер на РЗС през него удобно минаваха всякакви флашки и папки. Първо атакуваше Бойко Борисов, по времето, когато активна война срещу него водеше Алексей Петров, а после направи пълен политически флик-флак и сега е в лагера на премиера.

И така, за да не се изгубите в предстоящите димки, предлагаме ви кратък синтез около все още неприключилата драма с АЕЦ "Белене".  

Какво би показала анкетната комисия?
Нищо ново - лошо, много лошо управление


На практика няма нещо ново, което може да излезе от анкетната комисия. Могат официално да бъдат публикувани всички договори, най-интересни от които ще бъдат с консултантите от "Риск ижинеринг" и "Уорли Парсънс". С това само ще бъдат потвърдени вече известни факти. Проектът беше проверяван от Агенцията за държавна финансова инспекция, която намери много формални нарушения, но не и основания за подвеждане под отговорност на някого, тъй като е изтекъл давностният срок.

Прокуратурата също проверява проекта, говори се, че и ДАНС е правила разследване (дейност на агенцията, от която обикновено няма последствия). По време на слушанията може да се отправят много обвинения – като например, че консултантите на НЕК са обвързани с бизнес с руската страна, или че са пренасочвали средства за лобиране за проекта в България, но това едва ли ще бъде доказано. В същото време съдебните искове ще останат да висят.

Има ли договор за централата?
Да


Това е подписаното през 2006 г. междуправителствено споразумение, което дава началото на изграждането на АЕЦ "Белене". По това споразумение се изготвя техническият проект на централата и едва след като той е готов, може да се подпише окончателен договор, тъй като биха били ясни неговите параметри.

Въпреки че проектът не е готов (той е приет от НЕК през януари 2010 г.), в началото на 2008 г. е парафиран и договор за инжинеринг, доставка и строителство между НЕК и "Атомстройекспорт" (АСЕ). Няколко месеца по-късно с анекс към споразумението от 2006 г. (Допълнение 5) НЕК се ангажира да плати 673 млн. евро за доставка на компонентите с дълъг срок на изработка (реакторните установки).

Прекратен ли е договорът?
Не

НЕК е отказала да подпише поредното допълнение на споразумението от 2006 г. и в началото на годината е направила заявка за прекратяване. Но това не означава разтрогване на договора. От април работните групи между НЕК и АСЕ се занимават с изясняването на взаимните претенции. Фактът, че АСЕ увеличи преди седмица иска си по заведеното от нея арбитражно дело в Париж, показва, че съгласие няма.

Заявката беше направена в началото на годината, набързо, като дори и много от участниците в преговорите не са знаели, че проектът се спира. Това стана ясно след телефонен разговор между Бойко Борисов и Владимир Путин на 26 март. Руската страна съобщи, че е била договорена отсрочка от три месеца, но два дни по-късно българският парламент гласува за спиране на проекта.

Колко сме платили досега и има ли още?
1.380 млрд. лв.


Това е сумата, която НЕК е фактурирала като плащания по АЕЦ "Белене" до април тази година. В нея са включени платените на АСЕ 384 млн. евро, разходи по заема от 250 млн. евро към BNP Paribas, които поне формално се водят към проекта, както и 109 млн. евро, платени за разчистване на площадката на АЕЦ "Белене". Според Агенцията за държавна финансова инспекция НЕК е фактурирала, но не е платила още 27 млн. евро, докато според изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов сумата е 47 млн. евро.

Отделно има още средства, които се дължат на консултантите и АСЕ за техническия проект. АСЕ имаше преки претенции за неразплатени 68 млн. евро, за които първоначално заведе арбитражно дело в Париж през миналата година. Сега сумата е увеличена на 1 млрд. евро – в нея вероятно влизат 400 млн. евро по Допълнение 5 от 2008 г.

Остатъкът са вероятно пропуснати ползи и финансови разходи заради забавянето и спирането на проекта. Българската страна твърди, че дължи само фактурираните суми. От НЕК явно се надяват да докажат, че руската страна е виновна за това, че не са подписани протоколите за предаването на останалите детайли, поръчани по Допълнение 5. Това обаче ще трябва да бъде доказано в съда.

Кога се объркаха нещата?
През 2008 г.

Въпреки че е трудно да се даде точен момент, годината на провала е по-скоро ясна. Проектът "Белене" стартира с презумпцията, че е търговски проект, който няма да бъде субсидиран от държавата. Създава се проектна компания, която да поеме неговото управление и финансиране. Идеята е, след като се види какви са бъдещите пазари и приходи на централата, тя да получи финансиране. Проектната компания обаче така и не заработи, тъй като инвеститор не се намери и изцяло отговорна за АЕЦ "Белене" остава НЕК. В същото време проектът започна да се финансира, без да е ясно дали държавната електрическа компания ще има партньор в него.

А кога сбъркаха ГЕРБ?
През 2010 г.


Въпреки сегашните опити на ГЕРБ да прехвърлят изцяло вината на БСП и лично на Румен Овчаров грешки имаше и след 2009 г. След оттеглянето на избраната през 2008 г. RWE на практика целият инвестиционен процес, свързан с АЕЦ "Белене" започна отначало на 19 февруари 2010 г. с обявата за търсене на нов консултант. Въпреки това строителството на централата не е спряно и НЕК продължава да плаща за изграждането. През мандата на ГЕРБ всъщност са направени повече плащания за АЕЦ "Белене", отколкото при предходното правителство.

Бившият министър на икономиката Трайчо Трайков твърди, че в кабинета просто е нямало консенсус за това какво да се прави. И накрая ГЕРБ спряха проекта, без за това да има съответната подготовка – например да се постави дедлайн за окончателно договаряне на цена (която варира в широки граници между разбиранията на НЕК и АСЕ) или да се предприемат други действия, от които да произлезе, че виновна за спирането е руската страна.

Има ли инвеститор?
Не

След като стана ясно, че правителството се опитва да спре проекта, част от поддръжниците му започнаха да изтъкват наличието на американски фонд, който искал да инвестира в проекта "Белене". Слуховете бяха, че той е пенсионен, че дори собственост на американската армия. Накрая дори се заговори за Quantum (последно от Румен Овчаров), един от най-големите взаимни фондове, управляван от Джордж Сорос. Ако беше последният, това би било интересно предложение, но за жалост на поддръжниците на тази версия фондът бе закрит през миналата година.

При избора на консултант за проекта "Белене" от края на 2010 г. основен конкурент на спечелилата HSBC се явяваше банка от групата на Ротшилд. За нея лобираше кръгът привърженици на АЕЦ "Белене" около "Риск инжинеринг". Банката беше заявила и интерес да организира финансирането, ако проектът тръгне. Именно оттам се появи и слухът за Quantum, в който основен инвеститор е семейство Ротшилд. Но освен общи намерения така и не се е стигнало до официално писмо за интерес. Преди това "Атомстройекспорт" помогна в търсенето на стратегически инвеститори със свои партньори като финландската "Фортум" и френската "Алтран".

Руската компания предлагаше те да вземат по един процент в общата проектна компания (основана в края 2010 г. с 51% дял на НЕК) и евентуално след това да увеличат своят дял. В намеренията на "Фортум", както и на "Алтран" обаче се заявяваше, че са готови да станат акционери срещу предоставените от тях услуги и технологии. И двете компании очевидно не бяха стратегически инвеститор, който би намерил финансиране и пазар за енергията от АЕЦ "Белене".

Преди това бяха търсени всякакви възможни инвеститори (всички големи германски енергийни компании заедно с иначе недолюбваната от кабинета "Сименс"), беше предложено дори на Македония и Сърбия да участват. Без стратегически инвеститор обаче не може да се осигури пазар за АЕЦ "Белене", която по собствените признания на НЕК не е нужна на България поне до 2020 г. Поради тази причина се стигна до куриоза президентът Георги Първанов дори да включи Сирия сред възможните пазари...

А защо няма инвеститор?
Не му излиза сметката


До края на 2008 г. проектът "Белене" поне формално вървеше добре, няколко компании кандидатстваха за стратегически партньор на НЕК. Проблемът се случи следващата година, когато избраната RWE реши да се оттегли. Едно от обясненията е, че това е било част от цялостната преориентация на германската компания, която освен това в този период се сблъсква с проблеми с намирането на финансиране. Привържениците на "Белене" обаче твърдят, че несигурността, идваща от правителството на ГЕРБ, е накарала германската компания да се оттегли.

От министерството на икономиката и енергетиката пък обясняваха излизането на RWE от проекта с проблемите, които компанията е имала при преговорите с НЕК и АСЕ. Германците посочиха като мотив за оттеглянето си неподписването на окончателен договор. Причината вероятно е комбинация от фактори, но е факт, че само месец след избора на стратегическия инвеститор НЕК се ангажира с плащането на 673 млн. евро за компонентите с дълъг срок на изпълнение.

В същото време държавната компания така и не беше договорила формулата, по която ще се оскъпява проектът. Така RWE не успяват да преговарят по тези ключови моменти и се оказват пред свършен факт. Последното едва ли се е понравило на компанията – при цена от 5 млрд. евро АЕЦ "Белене" може и да е бил добър проект, но при цена от 8 млрд. (6.3 млрд. за доставка на ядрените блокове и 1.7 млрд. за съпътстващата инфраструктура в България) много вероятно вече да не е бил. Оттам нататък всеки последващ инвеститор би се сблъскал със същите проблеми, което естествено охлажда техния ентусиазъм.

Колко всъщност струва централата?
Трудно е да се каже


АСЕ предложи окончателна цена за строежа от 6.3 млрд. евро (при първоначално обявени 3.9 млрд.), ако централата бъде построена до 2018 г. Към тези суми трябва да се добавят и разходите за съпътстваща инфраструктура, които може да варират между 1 млрд. и 2 млрд. евро и никога не са били точно изчислени. Ако проектът продължи обаче, няма гаранция за това, че цената нямаше пак да нарасне – АСЕ почти сигурно щеше да поиска още по-висока цена заради отлагането, а в бъдеще всяко евентуално забавяне или форсмажор може да доведе до ново увеличение.

Положителен ли беше докладът на HSBC
По-скоро да


Банката консултант заключи, че при средна цена от 75 евро за мВтч за 60-годишен период (т.е. цената на електроенергията може да бъде 50 евро в началния период и 100 евро в края му) проектът може да намери реализация. Проблемът беше, че пазарното проучване показваше само в най-общи линии евентуален дефицит на електроенергия в региона – нямаше нито едно твърдо число.

В същото време консултантите от NERA прогнозираха, че при отвързване на газовите цени от петролните деривати – сценарий, който вече изглежда все по-вероятен, ядрената централа става неизгодна. Всъщност е напълно нормално консултантите да са положително настроени, тъй като само при осъществяване на проекта те биха спечелили. Точно както всеки купувач на имот не се съобразява с всеки съвет на брокера си, така и правителството не беше длъжно да се съобрази с препоръката на HSBC.
 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional