Александър Попов Оплакваме се от безсъницата. Но в тъмните будни нощи ни озаряват мисли, които
денят приспива.
*
Корабокрушенци има не само в морето, но и на полето. Животът е океан.
*
Докато има лековерни, ще има и лъжци.
*
Ако си грамотен и вече на години, седни и запиши нещичко от преживяното – своето,
на родителите си, на дедите си - каквото си запомнил. Положи и своето камъче в
многоцветната мозайка на времето, върху която да стъпи историята – истинската, а не
съчинената.
*
Умението е до време, навикът – до живот.
*
Порочният обвинява противниците си в порочност, твърдо убеден, че всички хора си
приличат.
*
„Защо не ме обичат хората?” – оплаква ми се . „Защото си безчувствен към тях!”-
отговарям.
*
Не вършиш зло, но не си и добротворец. Данте Алигиери е намерил мястото на
подобни хора в предверието на ада. Отхвърлени от небето, не са приети и в
преизподнята.
*
Второто хилядолетие бе отрязък от астрономическото време, математически точно и
безчувствено. Наред с него тече и историческото, част от което е настоящата бурна
епоха. Но има и трето време,”екзистенциалното”, според Николай Бердяев. Това е
интимното му преживяване, лично и неповторимо. В миг на творческо вдъхновение, на
мистично откровение, на любовен екстаз, човекът е сякаш извън времето. В щастлива
самозабрава прелива от живот, докоснал вечността. Изключително, върховно
преживяване, в което Гьотевият Фауст се провиква: „Спри миг! Така красив си ти!”
*
Политиканството е характерна черта на българина. Той има строга и категорична
оценка на личности и събития. Раздава щедро съвети, крои планове, предлага решения.
Но докопа ли случайно власт, веднага лъсва цялата му обърканост и безпомощност.
*
Болезнената амбиция да осмееш и унизиш противника си е проява на слабост. И в
Евангелието е записано: ”С добротворство да обуздаем невежеството на безумните.”
Силният човек е и великодушен.
*
Съвет: Не стигай в добрата си оценка до хвалебствието, нито в почитта си - до
преклонението и самоунижението!
*
Щастието, по което копнееш, се спотайва някъде около теб. Поеми нагоре по самотната
горска пътека. Вслушай се в звучната птича гълчава, оплакни очи в цветните поляни,
поеми дълбоко дъх. И проветрил душа, ще се усетиш свой в живота, който щъка
наоколо, бръмчи, пее, расте и гине без жалба и горест, под бащинското крило на
Създателя.
*
Отношението към един индивид се определя от качествата му. Отношението към един
етнос – също. И в „предубежденията”, и в „предразсъдъците” могат да се открият
рационални основания.
*
Отдавна е казано: няма да се научиш да плуваш, ако не се гмурнеш във водата. Нямаше
как да израснем като демократи през комунистическия режим. Тепърва ще се учим да
плуваме в дълбоките и коварни води на демокрацията.
*
Носталгиците по близкото ни минало замениха неосъщественото „светло бъдеще” с
измисленото „светло минало”.
*
Идейното родство е по-ценно от кръвното родство.
*
Който се натиска да управлява държавата, да се научи по-напред да управлява себе си:
егоизма, суетата, прищевките, страстите си.
*
Колкото по-високо бе стъпалото на тоталитарната йерархична стълба, до което си се
изкатерил, толкова по-тежки и унизителни бяха компромисите, които си принуден да
вършиш. Цената на високото обществено положение бе загубата на самоуважението.
*
Свободата на словото не струва много без култура на словото.
*
Случила ти се е неприятност. Но по-неприятно е натрапчивото лицемерно съчувствие
на „доброжелателите” ти.
*
Всеки носи вина не само за неща, които е сторил, но и за други, които е пропуснал да стори.
*
В уединението мнозина набират сила и воля, за да се посветят на Идеята.
Карловецът Васил Иванов беше йеродякон Игнатий, преди да стане Апостола.
*
Българското хоро! Май само то ни остана, за да ни навърже един до друг и да разтупка
в един ритъм сърцата ни.
*
Противоречието, което съпътства демокрацията от самото й зараждане: мнозинството
решава кой и как да управлява. Но то често греши. Един единствен човек може да се
окаже по-прав, ако е по-добре осведомен и по-проницателен. „Не вярвам в
колективната мъдрост на индивидуалното невежество” – е написал английският учен и
философ Томас Карлайл /1795-1881/.
*
За да си пълноценен европеец, не е достатъчно да заемаш знания и ценности от
Европа, но и да създадеш, предложиш и наложиш своите.
*
Чета в „Братя Карамазови” на Достоевски описания съдебен процес. И си мисля:
„Колко изостанало е нашето правосъдие в сравнение с времето на Царя-Самодържец
Александър ІІ Освободител!”
*
Блажени са загиналите за една „прогресивна” идея, защото никога не ще узнаят колко
мъки и жертви струва на народите нейното осъществяване.
*
И сиромашията, и богатството са тежко изпитание за слабодушния човек. Първото буди
у него завист и озлобление, второто развращава характера.
*
Единственият човек в квартала, с когото могат да споделят болка и тревога, да
разтоварят душа без страх и свян, е... глухоням.
*
Атеистът може да бъде веротърпим, нравствен и достоен за уважение човек. Но у нас
властваха войнствени безбожници. Отричайки Бога, те обожествяваха своите кумири.
*
Властта е наркотик, подмамва и обсебва, а накрая руши. Малцина са способни да му
устоят. Забелязал го е още Платон /427-347 пр. Христа/: „Истинско чудо е да се
измъкнеш чист от обществените дела.”
*
И природата притежава чувство за справедливост. Лишила някого от ум и дарба,
възмездява го с нахалство и агресивност.
*
Комунистическият режим се препоръчваше за най-прогресивния в историята на
човечеството. Но без свобода на словото, на политическия избор, на идеите прогресът е
немислим и неосъществим.
. *
Тоталитарната държава държеше в ръцете си и хляба, и сиренето, и...ножа.
Недоволстваш ли, ще ти отнеме хляба и сиренето. Опълчиш ли се, ще те погне с ножа.
*
Когато медиите превръщат в събитие факта, че някой намерил пари и ги върнал на
собственика, това доказва едно: ниското равнище на нравите в обществото.
*
У дома спестовник, в службата – разсипник.
*
Всички сме грешни. Но едни са поправими, другите – непоправими.
*
У всеки от нас се таи добрина. Останала неосъществена, потъва в подсъзнанието и ни
мъчи цял живот.
*
Безукорно честен за едни, особняк и загубеняк за други. Различни хора, различно
мерило.
*
Разровиш ли пепелта в огнището, ще грейне ненадейно жарчица. Достатъчна, за да
лумне огънят. Жарчицата, която тлее във всеки от нас.
*
Най тежкото унижение за един лекар - да го изнудват лекари.
*
Руската поетеса Зинаида Гипиус пише в своите „Петербургски дневници” /1914-1918/,
че корабът „Аврора” обстрелвал Зимния дворец с халосни снаряди.
Знаменателен факт! Болшевишката революция избухна и приключи нахалост.
*
И матриархатът, и патриархатът предполагат власт, зависимост, подчинение.
Равенството между половете – това е решението на съвремието. „Мъжът и жената
заедно правят човека” /Имануел Кант, 1724-1804/.
*
Посветилият живота си на една справедлива кауза живее с твърдото убеждение, че
няма право да умре, докато каузата не спечели битката.
*
Предимството на посредствеността е, че никой не й завижда.
*
Който се сприятелява лесно, лесно се и разприятелява.
*
Има хора, които първи усещат необходимостта от промяна, отказват да се съобразяват с
натрапения начин на мислене и установената практика на поведение. Обществото ги
възприема отначало като „смутители на спокойствието”. Обявява ги за неадекватни,
психопати, манияци. „Но ако обществената среда е анормална и престъпна – пише
полският психиатър Тадуеш Томашевски, – да не се приспособиш към нея е акт на
душевно здраве.”
*
Бюрократът, втренчен във формалностите, пропуска същественото. Важничи, усуква,
разтакава... Превръща задължението си в благоволение, за да се почувстваш длъжник и
да му се отплатиш.
*
Завръща ли се птицата в клетката, от която е излетяла на свобода? Не. Но човекът се
завръща.
*
Щом Истината е един от темелите на християнството, у когото и да я открием, тя е не
само негова, но и наша.
*
Стремежът към сигурност кара хората да търсят „силната ръка”, да й се доверят и
подчинят. Но тя, самовластна и непредвидима, е риск, който може да им струва покрай
свободата и живота. Диктатурата не предлага сигурност.
*
Отдавна е казано: „Истината е красота и красотата е истина.” И двете могат не само да
те възторгнат, но и да те трогнат. Потрепне умът, потръпне сърцето.
*
Заблуденият човек говори неистини, но не е лъжец. Лъжец е оня, който знае истината, а
мами.
*
Нито тогата прави съдията съдия, нито короната - владиката владика. Достойнство и
чест не се твори с труфило.
*
Мили родни картинки! /По Елин Пелин./
На поляната табела с надпис:”Не пали огън!” Наоколо изпепелена от огнища трева.
Чешма-паметник на убито момче. Но кранчетата окрадени, тръбите затапени.
Премазан живот, пресъхнала чешма.
Разпарчетосана беседка в парка. За подпалки.
Скулптура на сърничка пред защитена местност. Останал е само постаментът. Сърничката побягнала...
Диви родни картинки!
*
От т. нар. криминална приватизация най-много се облажиха питомците на червената
номенклатура. По алчност, социална безчувственост и беззаконие те надминаха далеч
дивия капитализъм.
*
В пазарното стопанство животът е състезание за място под слънцето. За мнозина то е
изтощително и те отпадат. Но с времето рекордите растат и резултатът е в полза на
обществото.
*
Ако институцията мълчи по щекотлив проблем и се гуши гузно в мълчанието, нека й
докажем, че няма да й се размине. Да бием камбаната, докато я проглуши!
*
Напоследък гласуваме все по-често за „по-малкото зло”, което показва, че на
политическия пазар „доброто” е дефицитна стока.
*
Типичният рефлекс на комунистическия номенклатурчик: да отъждествява себе си с
режима и да възприема всяка критика срещу особата му като посегателство върху
статуквото.
*
Появява се нова прослойка сънародници: работили години на Запад и завърнали се в
страната - с друг манталитет и друго поведение. Такива не можеш да преметнеш, нито
да уплашиш. Знаят правата си и ги отстояват твърдо, но спазват и задълженията си.
Ще ги нарека евробългари.
*
Пилат Понтийски си измива ръцете, като прехвърля „казуса” Исус Христос на
Синедриона, заедно с отговорността за разпятието.
Колко пилатовци се навъдиха сред родните институции!
*
Написа три тома мемоари. И в тях нито дума за агентурното му минало. В досието му –
три тома доноси.
Плодовит автор!
*
Най-безпощадните критици на безотговорните здравни кадри са хора, безотговорни
към здравето си.
*
Старче, не дечицата трябва да ти целуват ръцете, а ти – техните! Детските ръчици сa
чисти...
*
Имам приятели, които ценя високо и чиито длъжник съм. Но не мога да ги събера на
една маса, защото не могат да се понасят. Българи са до един...
*
Дълговата финансова криза на държавата - хронична болест на демокрацията.
Избирателят е ненаситен. Разпускаш кесията, за да удържиш мандата, за сметка на
дефицита в хазната.