Евгени Дайнов, http://www.dnevnik.bgАко преди месец имаше избори, резултатите на ГЕРБ и БСП щяха да бъдат приблизително еднакви. Ако обаче има избори утре, ГЕРБ ще вземе убедителна преднина пред червените. Какво се случи?
Случи се обичайното. Когато на БСП й замирише на изборна победа, тя се връща в най-същностното си състояние – на инструмент на руската външна политика. Имаше шанс този път това да бъде избегнато и макар най-вероятно този шанс вече да не съществува, струва си да се направи аналитичен оглед на ситуацията. Все пак
не всеки ден се появява възможността БСП да обслужва българските, а не – руските интереси
Тази възможност се появи при сблъсъка между Георги Първанов и Сергей Станишев за лидерството на партията през пролетта. Първанов, представителят на Кремъл в България, предлагаше все същото – БСП да продължи да действа като руски инструмент, рамо до рамо с "Газпром", "Росатом" и "Лукойл". Първановата БСП трябваше да се впрегне в постигането на целите на Русия на територията на Европа: засилване на руския енергиен монопол, прокарване на бразди между ЕС и САЩ, сеенето на раздор и свади в ЕС.
Станишев, вече временен председател на Партията на европейските социалисти, даде друга, направо революционна заявка: да преподреди партията си като европейски политически субект, обслужващ интересите на България и участващ реално в оформянето на бъдещето на Европа по посока на възникващата тогава концепция за растеж, който да наследи периода на затягане на коланите. След постигането на тези стратегически цели следваше по думите на Михаил Миков постигането на важна тактическа цел: "почервеняването" на протестния вот срещу ГЕРБ. Ще рече – от всички, на които е писнало от ГЕРБ, съществена част да бъде убедена да гласува за така променената БСП като единствен начин да бъдат прекратени безобразията на Бойковата чета. Залагаше се дори на "сини" гласове, вбесени от левия популизъм на ГЕРБ.
След като победи кремълското крило в партията си и се закрепи на лидерския пост, Станишев трябваше да направи нещо, за да даде кураж на социалистите, та да добият сила да изпълнят така очертаната програма. И тук, далеч преди да е започнал да изпълнява програмата си по реновиране на БСП,
Станишев хлътна в историческия капан, който тези дни щракна върху него
Реши да мобилизира партията си не около нещо европейско, а около АЕЦ "Белене" – около онази, чужда на българските интереси кауза, която би била в сърцето на политиката на една Първанова БСП. Социалистите наистина се мобилизираха и събирайки близо 800 000 подписа за референдум за "Белене", постигнаха онова, което бе за СДС провеждането на вътрешните избори за кандидат за президент през 1996 г. – застанаха на политическата арена като сериозна и добре организирана сила. Но тази сила, мобилизирана изцяло в подкрепа на руските интереси в България, изобщо не бе това, което бе целта на Станишев. Тази укрепена БСП е пак онази – руската.
Самите социалисти препотвърдиха своята най-вътрешна, най-здрава, най-уютна и лесна идентичност – на съратници на Москва. Именно тази идентичност Станишев трябваше да смени с нещо европейско и затова влезе в битка за лидерския пост. Но след като победи представителя на Кремъл, с референдума за "Белене" подари партията си обратно на кремълското крило.
В политиката има едно много важно правило: не вдигай теми, които не са "твои" – защото те все са на някого. И вдигането на темата ще обслужва този някой, а не –теб. В случая – Първанов и Овчаров, а не Станишев и Миков. Нарушаването на това правило винаги води до катастрофи.
И те се изсипаха върху главата Станишева със силата на пролетен порой.
Усетили, че отново имат БСП на своя страна, руснаците минаха в настъпление
Поискаха един милиард евро за АЕЦ-а или направо да си вземат НЕК, с всичките й енергопреносни мрежи и инфраструктура. Уж прясно победеното кремълско крило в БСП веднага излезе в медиите, за да обясни колко прави са руснаците и колко неправо правителството на България. Станишевото крило се покри и стана така, че пред публиката лицето на БСП отново се оказа онова, Първановото, което уж бе отишло в историята.
Членовете на БСП се успокоиха, че промени няма да има; а отвън на партията всички, които подкрепяха опитите на Станишев да я европеизира, видяха, че БСП си е пак същата. Все едно нищо не се е случило – все едно Първанов, а не Станишев победи на конгреса.
Така контрареволюцията в БСП победи. Битите на конгреса се върнаха, с руска помощ, и отново определят линията на БСП. Изглежда, че нито партията ще става европейска, нито пък ще може да се бори за привличане на протестния вот срещу ГЕРБ. Защото няма нормален човек, колкото и вбесен да е на ГЕРБ, който да гласува за агентурата на Русия в България.
На Бойко Борисов пък му остава да прави само едно до изборите – да поддържа позата на защитник на българските интереси
срещу Кремъл и БСП – за да бие социалистите и получи бленувания втори мандат. И окончателно да превърна България в свое и на приятелите си феодално владение, където само той разпределя порциите.
Станишев имаше избор, върху какъв въпрос да постегне партията си за изборите. Избра най-лошия възможен вариант – референдума за "Белене" – който буквално му отне партията, която бе спечелил в честен и открит сблъсък. Загуби не само партийната си победа, но и вече очертаващата се на хоризонта изборна победа на БСП срещу ГЕРБ. И укрепи ГЕРБ в момента, в който изглеждаше, че всички се обръщат срещу тях.
Подаряването на цялата власт на ГЕРБ е много лошо, а саморазкриването на основната опозицонна партия като инструмент на чужди на България интереси – още по-лошо. Станишев, без никой да го е насилвал, забърка тази каша. Негово е задължението поне да се опита да я оправи, за да има някаква алтернативност в българската политика. Защото алтернативата "Бойко или Путин" не е никаква алтернатива. Директно вкарва България в Третия свят – там, където руските и българските феодали накрая ще се разберат, а ние ще бъдем техен обслужващ персонал.